Контролираш
ли във връзката си?
Вкопчваш ли
се в другия?
Помисли!
Не бързай да
даваш социално желан, приемлив отговор.
Дай си
минутка да превъртиш през главата си реалността.
Имаш вече
отговор?
Да проверим.
Вземи в
ръката си твой любим предмет. Подръж го. Усети как е на докосване. Визия,
аромат… Как се чувстваш когато го държиш?
Сега си
представи, че някой иска да ти го вземе.
Вероятно стискаш по-силно дланите си, за да не
ти го отнемат.
Но се
случват две неща:
Първо – с удоволствието
ти е свършено. Невъзможно е да се насладя на допира на нещо, което браня.
Второ – след
вкопчването следва болка – болка от здраво стиснатите пръсти.
Така се
случва и със собственическото поведение в една връзка. Стискаме, държим,
вкопчваме се, определяме, изискваме, но не се наслаждаваме. Притискаме,
изискваме, смачкваме най-близките,
най-скъпите хора, през желанието ни да ни доставят наслада.
Долови ли
вече парадокса?
Усети ли че
е нужно да отвориш дланта си? Да се научиш да се свързваш, но не воден от
желанието да улавяш, контролираш и задържаш, а от намерението на истинската
среща с другия.
Ще кажеш,
добре де, ама ако не се вкопча, ако не го държа, ако не изисквам, то това би
било знак, че не се интересувам от другия, че не съм обвързан с него, че не го
обичам.
Ще те
насърча да си отговориш сам на този въпрос. Просто погледни любимият си
предмет, който стискаш от страх да не ти го отнемат.
Това ли е любов?
