Нани, нани, на....лежим си на диванчето, като онзи Алеков герой, който сънуваше, че притежава Солунската митница и си фантазираме, или сънуваме, или живеем в желано бъдеще през това. В този полусън сме с прекрасно тяло, или сме с добър сатус, или сме силни, или пък пътуваме по екзотични места, или пък имаме добра кариера, или пък имаме зашеметяваща връзка, или пък...Безкраен е списъкът на нашите мечти, блянове, фантазии, желания...
И лежим блажено на диванчето, леко поизтърбушено от дълга употреба, пружините му се забиват в гърбовете ни, но някак мазохистично ги понасяме, дори игнорираме, защото не ни се иска да излезем от този така прекрасен "живот".
Живот в който всъщност не живеем.
Живот в който уж сме главния герой, а някак се гледаме отстрани.
Защото предпочитаме да останем на сигурно и спокойно върху диванчето.
Защото не можем да се разделим със защитеността, такава каквато сме я имали в майчината утроба.
Защото не можем да се родим!
Защото не можем да живеем!
Но какво по дяволите ни пречи?!
СТРАХ НИ Е!
Страх ни е от неизвестното!
Мислим, че не можем да пресечем чертата и бягаме, бягаме все по-навътре в зоната си на комфорт, все по-далеч от чертата, все повече във фантазии, все повече в живот извън случването...
Нани, нани, на...нашепва страхът и ни въвлича в кварталната локва, където плуваме като попова лъжичка, мислеща се за акула....
Нани, нани, на .... и животът се изплъзва между пръстите ни, а ние някак не можем да ги съберем, да ги стиснем в юмрук и да се противопоставим на безсмисленото му изтичане. Към бягството от чертата, която огражда зоната ни на комфорт, прибавяме нова стратегия, да се жалваме...
Не мога да пътувам.
Не мога да срещна нова любов.
Не мога да направя кариера.
Не мога да вляза във връзка с някой различен от мен, с различен тип мислене.
Не мога....
Защото ми е много ценно спокойствието.
Защото ми е много ценна защитеността.
Защото страхът приспива любопитството ми.
Страх ме е да не ме отхвърлят.
Страх ме е да не се проваля.
Страх ме е какво ще кажат хората.
Страх ме е да не ме боли.
Страх ме е... нани, нани, на...
Подадем ли глава над кварталната локва ни застигат непредвидени трудности, необичаен стрес, неувереност... Пътят назад към локвата е много бърз и лесен, дори жадуван, за да се върнем в познатото ни НЕживеене, но пък спокойно и сигурно, старо, но не плашещо и не тревожно...
И страхът ни приспа....приспа любопитството ни за нас, света и другите, унесе ни монотонната песен на диванчето.....
Спи!
Спи!
Не се движи!
Не мърдай!
Не опитвай!
Стой и търпи!...
Живей полуживот унесен в рутина, търси сигурност и спокойствие, въвличай всичко до което се докоснеш в познатото ти спокойствие, а ако не ти се подчини, ако не можеш, то тогава бягай, бягай от новото, от различното, защото не е предвидимо, защото е страшно, защото изисква от теб усилие, усилие да се събудиш, да полюбопитстваш, да си позволиш да не си спокоен и защитен, да дръзнеш да излезеш от кварталната локва, за да откриеш, че има реки, езера, морета, океани.... че има един цял живот. Нани, нани, на....
Трябва смелост, нужно е усилие да се измъкнеш от приспивната песен на страха, да излезеш от зоната си на комфорт, за да преживееш мечти, страст, безграничност, независимост, увереност...
Можеш ли?
Предизвиквам те!
Събуди любопитството на малкото дете в теб с което правеше своите откривателства всеки ден!
Минавай по различни пътища!
Чети!
Говори!
Упорствай!
Позволи си да опиташ нещо ново!
Да се срещнеш с различни от теб хора.
Да чуеш различни мисли и разбирания
И не бягай!
Не бягай в сигурното!
Там няма живеене!
Животът започва зад предела на твоята зона на комфорт!
Предел!
Запуши устата на твоя страх, за да можеш да случиш живеенето!
Излез от зоната си на комфорт!
Позволи си да чувстваш, да се палиш, да губиш, да дръзваш, да откриваш...най-вече себе си... себе си през едно качествено живеене.
Нани, нани, на...остави я тази приспивна песен в миналото, остави и страхът там...
Дръзни!
С благодарност на част от моите клиенти, които ме вдъхновиха!
Изгледай видеото, има смисъл.
Ако не е достатъчно за теб, нека поговорим, може да се окаже, че това ще ти помогне да ДРЪЗНЕШ.
Даниела Василева - психолог
