Много често родителите се стремят към това да имат послушни, удобни деца. Всеки родител в зависимост от своят родителски модел се стреми с понятните за него средства да създаде " послушно дете". Убедена съм, че е воден на съзнателно ниво от идеята, че това е добре за детето. Вярвам, че съвременния родител чете и се образова. Затова обръщам внимание на един твърде разпространен в нашата култура факт - наличието на мазохисти.
Мазохистът е човек, чиито желания и потребности в детството са били потъпкани и в резултат на това той престава да чувства своята човешка ценност. Той е свикнал да страда в името на другите, но с гордост понася лишенията, дори и да са много трудни за него. Такъв човек има много сложен модел на отношение към себе си и света, чиито последици са психосоматични проблеми, трудности при изграждане на здрави социални връзки, ранна смърт и т.н. Мазохистичните особености на характера се проявяват в няколко области.
Навикът да търпи и да страда.
Когато детето се ражда, то идва на този свят с желанието да бъде забелязано, признато, прието, с надеждата и намерението да прояви в този свят своята воля и желания. Ако такова дете се роди в семейна система, където родителите или един от тях, не е готов да отгледа живо същество имащо своите предпочитания, мотиви, чувства, желания, то могат да направят така, че детето да престане да проявява признаци на живот. Не го убиват разбира се, но ограбват възможността му да проявява своите волеизявления, желания. Детето става минимално живо, максимално управляемо, функционално, от нищо не се нуждае, не иска, прави това, което му се казва, не възразява, няма собствено мнение и усещане за собствената си ценност. За да получи любов и признание, мазохистът несъзнателно избира да търпи и страда, та нали това бе посланието на родителите - Ти с твоите капризи, глад, чувства, желания си ни неудобен. Когато се научиш вместо да искаш за себе си, да живееш за другите, преди всичко за нас, тогава ще те обичаме. Ясно е, че без любов или поне без надежда за любов нито едно дете не може. На детето не му остава нищо друго освен да се приспособи към родителя, а след това към целия свят със самоотвержено служене на другите, лишения и самоотричане. Лишенията и страданията стават важна ценност за мазохиста и той е уверен, че всички трябва да живеят според тази ценност. Към онези които се грижат за своите потребности и интереси, мазохистът се отнася с неприязън или с агресия, но не проявявайки тези чувства явно.
Агресия, пасивна агресия
В детството неговата агресия е била смачкана и сега има други форми - манипулация и пасивно агресивни форми на агресия. Типичният мазохист често изглежда миличък и тих човек. Той не се ядосва директно, не моли, не изисква, не се възмущава открито, не проявява претенции. Затова и околните често не знаят, че той страда, че е обиден, че нещо не му достига. Той ще търпи. Другите трябва да се досетят, че не му е добре, а ако не се досетят, то това не е хубаво то тяхна страна. Натрупва се дискомфорт, който не намира изход и се превръща в агресия. Но в детството агресията е била забранена / как ще крещиш на майка си? / или опасна, ако садистичният баща види в агресията на детето акт на непослушание, ще нападне детето до изкореняване на всяка агресия и превръщането й в покорност. За някой изразената , отворена агресия пречи за изпълнението на замисъла да стане по-велик от своите мъчители. Ужас и мъчения, които му доставят външните садисти му пречат да легализира садиста в себе си. Затова мъчителя се крие. Агресията в първичните й форми бива превърната в манипулативни, садистични в известна степен. Мазохиста няма равен в тяхното разнообразие.
- Пасивно обвинение
Доколкото той се посвещава на служенето на други хора, например на своите деца, то очаква и обратното. Той очаква това, че чуждият живот да бъде отплата за неговия живот, похарчен за другите. Не отчитайки признаци на такова служене или считайки го за недостатъчно той се обижда, страда, явно или неявно обвинява околните за своите страдания. Прави всички наоколо виновни за това, че те просто живеят и правят това или не правят това, което не искат, което не е важно за тях. Това е пасивно-агресивния отговор, често дори не на това, което се случва сега, а на нещастното му минало.
- Пасивно очакване
Мазохистът е обучен в това да разбира, предусеща и изпълнява желанията на другите, той подсъзнателно очаква от другите същото като доказателство за любов и добро отношение към него. Той не може да моли, уверен е в това, че прямата молба е наглост и нахалство за което може да бъде отхвърлен. Но ако другите хора имат наглостта да поискат нещо, открито да го заявят, това ражда в мазохиста цял ураган от чувства - завист, яд и желание в никакъв случай да не даде, да осъди и да накаже. Да направи с другите това, което са правили с него някога.
-Пасивно наказание
Ако вие не се отказвате от вашия живот в достатъчна степен заради близкия ви мазохист, ако имате наглостта да искате нещо, което той не иска, то ще бъдете наказани. Но така че да не разберете веднага какво става. способите за пасивно-агресивно наказание са разнообразни. Ще престане да ви говори, ще стане хладен, ще живее с вас излъчвайки вид на незаслужено страдащ, ще ви лиши от нещо важно за вас / топлина, контакт, внимание, участие/, по всякакъв начин ще ви демонстрира, че за лошото настроение и за всичко това сте виновен именно вие.
-Пасивно лишение
Мазохистът никога няма да заяви направо че му е нужна помощ и никога няма да попита дали може да ти помогне. Той ще направи всичко сам, дори неговата помощ да не е била нужна или още повече, да е пречела. Ще направи всичко, дори и онова, за което не са го молили и обезателно ще каже или демонстрира, колко му е трудно, че никой не се сеща да му помогне. С други думи той не дава на никого шанс да прояви грижа и любов към него, а после ще се обиди за неполученото. Той ви лишава от това да го видите доволен, благополучен, здрав, щастлив. До него вие не можете да се усещате грижовен, участващ, "добър".
- Пасивно саморазрушение
Ако мазохистът няма възможност да обвинява и наказва, целия този яд, който неизбежно възниква във всеки човек с течение на живота от това, че не е живял така, както е искал, че не си е позволявал това, което е важно за него, целият този яд се натрупан вътре води към саморазрушение. Та нали самите те избират и са свикнали на страданието. За целта може да се обзаведе с тежко, дори нелечимо заболяване, може регулярно да попада в проблеми и аварии, да се убива с алкохол и други зависимости. Ранява се с форма на автоагресия - пълно саморазрушение и самонаказание, ранна смърт.
- Провокация на чужда агресия
Мазохистът често избира партньор склонен към агресия или садизъм или предизвиква в партньора тази му част. Жертвената му позиция предизвиква това в партньора, защото:
- Не проявява своята агресия директно, а по-скоро я демонстрира във вид на недоволство, висящо напрежение, игнориране, тихо страдание с укор.
- Не приема помощ и грижа, отхвърля топлите чувства на околните
- Винаги знае кое е най-добре за другите
- Важно е да възпроизвежда своя детски модел на страданието и лишенията. Съвети или подкрепа как да реши някакъв проблем, да облекчи живота си, да промени нещо предизвикват ярка защита с аргументи в полза на това, че да продължи да страда е необходимо, че друг път няма.
- Не умее да казва "не", заради което разрешава на другите непрекъснато да нарушават границите на личността, заличавайки човешката достойнство и желанието на мазохиста да служи.
Трагедията на мазохиста е загубата на живот и воля.
Единствено позволеното удоволствие - страданието.
Основни илюзии - че не е агресивен и не желае злото на никого.
Предполага, че щом служи на другите, той е добър, нужен и няма да го отхвърлят.
Ако живее в лишения, то после някак си ще стане богат.
Че някой рано или късно ще въздаде великата справедливост. Злите ще са наказани, а добрите възмездени и възнаградени.
Илюзиите на мазохиста умират последни.
Скъпи родителю, зная че не искаш това за твоето дете. Забелязвай потребностите му, давай му право да изразява желанията си, да казва "не" и да определя личните си граници, да отразява чувствата си, да живее учейки се, че е важно и значимо за себе си, другите и света.
