Една жена била
на смъртния си одър, когато при нея дошла Смъртта. Виждайки Смъртта, жената се
усмихнала и казала, че е готова.
З За какво си готова? – попитала Смъртта.
- Готова съм Бог да ме прибере в Рая! – отговорила жената.
-
А защо реши, че Бог ще те вземе при себе си? – попитала Смъртта.
-
Е как иначе? Аз толкова страдах, че заслужавам покой и любовта на Бог –
отвърнала жената.
-
От какво точно страда? – попитала Смъртта.
-
Когато бях мъничка, моите родители винаги ме наказваха несправедливо. Биеха
ме, крещяха ми, все едно съм направила нещо ужасно. Когато бях в училище, моите
съученици издевателстваха над мен и също ме биеха и унижаваха. Когато се
омъжих, моят мъж пиеше и ми изневеряваше. Децата ми изчерпаха цялото ми сърце,
а в дори не дойдоха на погребението ми. Когато работех, шефът ми крещеше през
цялото време, удържаше постоянно от заплатата ми и после ме уволни без да ми
плати нищо. Съседите клюкарстваха за мен, все едно съм лека жена. А веднъж ме
нападнаха, ограбиха и изнасилиха.
-
А какво хубаво направи в твоя живот? – попитала Смъртта.
-
Винаги съм била добра към всички, ходех на църква, молех се, грижех се за
всички, преглъщайки всичко. Изпитах само болка от този свят, както и Христос,
така че съм заслужила Рая…
-
Добре – отговорила Смъртта – разбрах те.Остана още една малка формалност.
Да подпишеш един договор и отиваш в Рая.
Смъртта й подала лист с едно предложение, под което
трябвало да се подпише. Жената погледнала Смъртта и я обляла студена пот,
казвайки, че не може да подпише това предложение.
На листа било написано „ Прощавам на всички, които са
ме обидили и моля за прошка всички, които съм обидила”.
-
Защо не можеш да простиш на всички и да поискаш прошка? – попитала Смъртта.
-
Защото те не заслужават моята прошка, ако им простя, това би означавало, че
нищо не е било и те няма да отговарят за своите деяния. А аз няма от кога да
търся прошка… Аз на никого нищо лошо не съм направила!
-
Уверена ли си в това? – попитала Смъртта.
-
Абсолютно!
-
Какво чувстваш към тези, които са ти причинили толкова болка? – попитала
Смъртта.
-
Чувствам гняв, обида! Това е несправедливо, не мога да забравя, да изтрия
от паметта си онова, което са ми причинили хората.
-
А какво ще стане, ако им простиш и престанеш да изпитваш тези чувства? –
попитала Смъртта.
Жената помислила известно време и отговорила, че вътре
в нея ще остане пустота.
-
Ти винаги си изпитвала тази пустота в сърцето си, и тази пустота те е
обезценявала теб и твоя живот, а тези чувства, които изпитваш, придават
значимост на твоя живот. Отговори ми, защо изпитваш пустота.
-
Защото цял живот мислех, че тези които обичам и тези заради които живея, ще
ме оценят. Отдадох своя живот на мъжа ми, на децата, на родителите, на
приятелите, а те не го оцениха, оказаха се неблагодарни.
-
Когато Бог се прощавал със своя син, произнесъл една фраза, която би
трябвало да му помогне да осъзнае живота в себе си и в себе си в този живот…
-
Каква? – попитала жената.
-
МИРЪТ ЗАПОЧНА ОТ ТЕБ…!
-
Какво означава това?
-
Да, и той не разбрал какво му казал Бог… Всичко което става в твоя живот,
отговорност носиш само ти. Да страдаш или да бъдеш щастлива ИЗБИРАШ ти! Обясни
ми кои точно ти причини толкова болка?
-
Оказва се, че аз сама …
-
На кого не можеш да простиш?
-
На себе си? – с плачещ глас се запитала жената.
-
Да простиш на себе си, това означава да признаеш своята грешка. Да простиш
на себе си – това означава да приемеш своето несъвършенство. Да простиш на себе
си – това означава да се откриеш сама пред себе си. Причинила си си болка и си
решила, че целия свят е виновен за това и те не заслужават прошка. А ти искаш
Бог да ти приеме с разтворени обятия. Мислиш ли че Бог е глупав старец, които
отваря портите за глупаци и злобни страдалци? Мислиш ли, че той е сътворил
съвършеното място за такива като теб? Когато сътвориш свой собствен рай, където
на първо място на теб, а после и на другите ще им бъде добре, точно тогава ще
имаш право да почукаш на небесните порти. А сега Бог ми е дал указание да те
върна отново на земята, за да се научиш да създаваш свят, в който да царят
любов и грижа. А този, който не може да се погрижи за себе си, живее в дълбоки
заблуждения, че може да се грижи за другите. Знаеш ли как Бог нарича Жена,
която счита себе си за идеална майка?
-
Как ? – попитала жената.
-
Изпраща й деца, чийто съдби се разбиват пред очите й…
-
Разбрах … аз не успях да направя своя мъж любящ и предан. Не успях да
израстя децата си щастливи и успешни. Не успях да изградя дом, където да има
мир и хармония…в моят свят всички страдаха…
-
Защо? – попитала Смъртта.
-
-
Започни, че най опасните хора на света са тези, които желаят и предизвикват
към себе си жалост и състрадание… Наричат ги ЖЕРТВИ. Най-голямото ви невежество
е в това, че вие мислите, че Бог се нуждае от нечия жертва. Той никога няма да
допусне в своята обител този, който освен болка и страдание нищо друго не е
познал в живота си. Та нали тази жертва ще сее болка и страдание в неговия
свят…! Отивай обратно и се научи да обичаш и да се грижиш за себе си, а след
това за тези, които живеят в твоя свят. А като начало поискай прошка от себе си
за невежеството си и си прости за това!
Жената затворила очи и започнала пътя си отново, но
вече под друго име и с други родители.
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
