Цял живот се оглеждаме за възможности, възможности за добро образование, за добри приятелства, за всеотдайно партньорство, за добра работна позиция. Ние влагаме много от себе си , за да търсим и развиваме тези възможности.
Разбира се има хора, който изобщо не виждат възможности, на тях винаги им се падат гадните учители, ужасните партньори, непослушните деца и отвратителните шефове. Чак жал да ти стане . Дори от лотарията никога не са печелили. А да не говорим, че никога не са ги обичали, не са ги разбирали, не са ги ценели.
Разбира се има хора, който изобщо не виждат възможности, на тях винаги им се падат гадните учители, ужасните партньори, непослушните деца и отвратителните шефове. Чак жал да ти стане . Дори от лотарията никога не са печелили. А да не говорим, че никога не са ги обичали, не са ги разбирали, не са ги ценели.
Има и други хора, които жертвено и мълчаливо понасят страданието на целия свят на плещите си. Уж дейни едни такива, помагащи, разбиращи и знаещи. Но все не им е достатъчна благодарността на другите, все не са оценени и похвалени достатъчно. И неистово се съсредоточават да търсят всяка възможност да помогнат, да свършат нещо вместо другия, та да бъдат оценени, да им бъде придадена допълнителна стойност.
И докато всичко върви по план – ок.
Но какво правим при трусове, сривове, когато пътя се отдели от предварително начертания в главата ни или иначе казано от това, което искам, да стане на моята. / Защото аз съм толкова важен и безпогрешен, толкова велик и правилен, че не допускам, че моите желания, мисли, концепции за правилно и добро са просто мои/
Но какво правим при трусове, сривове, когато пътя се отдели от предварително начертания в главата ни или иначе казано от това, което искам, да стане на моята. / Защото аз съм толкова важен и безпогрешен, толкова велик и правилен, че не допускам, че моите желания, мисли, концепции за правилно и добро са просто мои/
И тук идва времето за избори. Не говоря за онези политически избори, а за личните, онези които целят свобода, щастие и качествен живот.
Започваме да се държим като инфантили, които искат веднага, ама веднага, и то веднага, всичко да се върне в руслото на това, което искам, на онова, което си представям за правилно и добро. Бягаме, избягваме, подхождаме с желание всичко да се случва бързо, по начина по който искаме ние и при най-малкия срив, напускаме партньорства, отношения, работа, приятелства…
При това картинката става твърде цветна понякога, драматично оплакване, хленчене, "Не мога да го понеса повече, "Ще се махна", "Писна ми", …все думи и вярвания на жертва…
Бягаме през глава от хора, случки, събития, болка, преживявания, от ясното осъзнаване че сме живи дори / визирам бягствата през болест/. Пържим се в собствените си главоблъсканици и страхове, готови да обвиним всички и всичко- правителството, валутния борд, брекзит, Бойко Борисов, шефа, свекървата, учителката,времето….и да оневиним собственото си поведение, разбирания, ограничености.
Започваме да се държим като инфантили, които искат веднага, ама веднага, и то веднага, всичко да се върне в руслото на това, което искам, на онова, което си представям за правилно и добро. Бягаме, избягваме, подхождаме с желание всичко да се случва бързо, по начина по който искаме ние и при най-малкия срив, напускаме партньорства, отношения, работа, приятелства…
При това картинката става твърде цветна понякога, драматично оплакване, хленчене, "Не мога да го понеса повече, "Ще се махна", "Писна ми", …все думи и вярвания на жертва…
Бягаме през глава от хора, случки, събития, болка, преживявания, от ясното осъзнаване че сме живи дори / визирам бягствата през болест/. Пържим се в собствените си главоблъсканици и страхове, готови да обвиним всички и всичко- правителството, валутния борд, брекзит, Бойко Борисов, шефа, свекървата, учителката,времето….и да оневиним собственото си поведение, разбирания, ограничености.
Та, за изборите ми беше думата
Имам камък в ръката и мога да реша дали да го задържа или да го хвърля в реката. Изборът е мой докато камъкът е в ръката ми разполагам с две възможности.
Но ако задържа камъка в ръката си, ще трябва да разчупя регидното си мислене и поведение в което всичко е толкова ясно / щом ми харесва и е удобно за мен, значи е правилно/. Регидно – защото няма гъвкавост, няма промяна. Простичко бягам от тази ситуация, човек, действие, които могат да ме накарат да вкуся по друг начин живеенето, да се срещна с болката, със собствената си ограниченост, с несъвършенството си. Да задържа горещият картоф или камък в ръката си, би означавало всичко това. Стиска ли ми?
Разбира се пъти по-лесно е да хвърля камъка в езерото и да бягам, хленча, оплаквам и обвинявам – та този филм го играя цял живот „ нещастната” аз.
Много по-предизвикателно е да остана в отношението, в ситуацията и да се запозная със собствените си сили, ресурси, възможности и ограничения, с гъвкавостта си, със загубата, с печалбата същото така…
Имам камък в ръката и мога да реша дали да го задържа или да го хвърля в реката. Изборът е мой докато камъкът е в ръката ми разполагам с две възможности.
Но ако задържа камъка в ръката си, ще трябва да разчупя регидното си мислене и поведение в което всичко е толкова ясно / щом ми харесва и е удобно за мен, значи е правилно/. Регидно – защото няма гъвкавост, няма промяна. Простичко бягам от тази ситуация, човек, действие, които могат да ме накарат да вкуся по друг начин живеенето, да се срещна с болката, със собствената си ограниченост, с несъвършенството си. Да задържа горещият картоф или камък в ръката си, би означавало всичко това. Стиска ли ми?
Разбира се пъти по-лесно е да хвърля камъка в езерото и да бягам, хленча, оплаквам и обвинявам – та този филм го играя цял живот „ нещастната” аз.
Много по-предизвикателно е да остана в отношението, в ситуацията и да се запозная със собствените си сили, ресурси, възможности и ограничения, с гъвкавостта си, със загубата, с печалбата същото така…
Моето ограничение се дължи на това винаги да избирам едно и също, а не в невъзможността да избирам.
Какво правите с вашите камъни?
Даниела Василева
