Имаме агресивно дете!
Ужас!
Срам!
Страх!
Безсилие!?!
Опитахме
всичко, наказвахме, забранявахме, викахме, ограничавахме, обиждахме,
обяснявахме…не знаем вече какво да правим…
Звучи ли ви
познато?
Непрекъснато
привикване в училище, червене по родителски срещи, когато се оплакват от
дисциплината на детето ви, когато понасяте върху себе си и гневните изблици на
другите родители. Защитавате го неистово или пък свеждате засрамено глава, но
от вътре ви идва да се приберете и да го…
Възрастните
не харесват агресивното поведение на децата. Подобни деца ги дразнят и
обикновено имат готови названия за такива деца: нахалник, грубиянин, ти си лош,
отвратителен, хулиган, разкарай се, не искам да те виждам…
С агресивните
деца за учителите е трудно да работят и често не знаят как да се справят с този
тип поведение. Единственото педагогическо въздействие, което могат да приложат
е наказание / което носи посланието ти си лош и затвърждава у детето тази идея/
или уговорка. За известно време децата стават по-сдържани, но само за известно
време. Този вид педагогическо въздействие по-скоро засилва особеностите на тези
деца и в никакъв случай не води до изменение на поведението към по-добро.
Такааа, до
тук стана ясно, че учителите няма да помогнат, а родителят е безсилен да се
справи.
Да се справи
с какво?
С
агресивното си дете?
Питам се
родителю, не желаеш ли да знаеш малко повече за това какви са причините детето
ти да е агресивно?
И не, не
искам да ти вменявам вина или пък да ти „ давам акъл”. По-скоро искам да си
дадеш шанс за нов поглед върху ситуацията и преживяванията на твоето дете.
Агресията
– това е реакция на неудовлетворение на базисни психологически потребности от
любов, уважение, приемане.
И тук
вероятно се сблъсках с твоята съпротива. Та нали точно ти създаде и отглеждаш,
грижиш се за това дете, и го обичаш, и правиш всичко за него. Не! Това не се
отнася за мен! И все пак, упорствай, продължи да четеш.
Децата
придобиват знания и модели за агресивно поведение от три източника.
Първият това е семейството, в което може едновременно
да се демонстрира агресивно поведение и да се постига неговото закрепяне.
Вторият
–децата се обучават на агресия от връстниците си, узнавайки за преимуществото
на агресивното поведение – „ Аз съм най-силният и за мен, всичко е възможно.”
Известно е, че децата, които са посещавали често детска градина са
по-агресивни от тези, които по-рядко или
изобщо .
Третият
източник, от които децата учат агресивни реакции, не само от реални примери, но
и от символни, това е телевизора. За всеки час телевизионно време на екрана се
извършват 9 акта на насилие и забележете – 21 акта на насилие в детските
филмчета. Не е трудно да се пресметне, че за 14 години детето ще стане свидетел
на 11 000 убийства. Към това добави и всички игри в които има насилие и се
опитай да пресметнеш. По мое мнение филмите, анимационни и всякакви други
извършват насилие над децата учейки ги на агресивно поведение.
Да поговорим
за първият източник – семейството, там протича първичната социализация на
децата и точно там се формират и първите модели на агресивно поведение.
Опитай се да
погледнеш твоята и тази на партньора ти реакция на неустройващото ви поведение
на детето. Просто ей така, фокусирай вниманието си върху това, как реагирате,
когато детето „ се провини”. Има ли физически наказания, заплахи, обиди,
викове, лишаване от привилегии, въвеждане на ограничения и отсъствия на
поощрения, честа изолация на детето, съзнателно лишаване от любов и грижа в
случай на провинение.
Бъди честен
със себе си родителю, наблюдавай реалността, такава, каквато е.
И не спирай
с това, а се опитай да наблюдаваш емоционалната привързаност с детето ти,
особено, ако си баща и имаш син. Отговори си честно – изпитваш ли
враждебност? Да? Не? А какво изпитваш?
ЧЕСТНО!
В
семейството ви хармония или дисхармония съществува? Какво я предизвиква, ако е
дисхармония? А твоят модел на възпитание и поведение противоречи ли на това на
твоя партньор? А да не би да предявявате към детето взаимно изключващи се
изисквания? Защото това е един добър вариант за развиване на опозиционно
поведение.
Наблюдавай
родителю, мисли, преценявай, различно ли
е поведението ти към децата ти, поощряваш ли повече едното и наказваш ли повече
другото? Децата рядко са агресивни, ако не наказват нито едно от тях и често
проявяват агресия, ако родителите наказват основно по-големите деца.
Оставаш ли
равнодушен към емоционалния свят на детето си, забързан и залутан в ежедневие и
задължения, или ненаучен на това, как да бъдеш емпатиен?
Не родителю,
не те виня, само те моля да се запиташ.
Погледни
сега детето си, само че този път с различни очи, с очите на истината и виж, има
ли лоши отношения с единия или другия родител?
Дали детето
ти чувства, че в семейството го считат за неспособно? Усеща безразличие към
чувствата си? Усеща липса на заинтересованост и подкрепа?
Наблюдавай
родителю, защото този път води детето към престъпни дейности, опълчване,
агресивност.
Теории и
изследвания много, не ми е цел да те занимавам с това. Но ми се иска да
споделя, че за ненадеждно привързаните деца е характерна несговорчивост,
съпротивление на контрола, импулсивност, проява на физическа агресия, при това
не всяко проявление е нападение самоцел, а решава отбранителни задачи от мнима
или реална заплаха. А ненадеждното привързване е липса на усещане за
безопасност, закрила, подкрепа, разбиране, приемане.
Зная че не
ти е лесно родителю, зная!
Но не спирай да четеш.
Сега
погледни, може би за първи път по различен начин.
Истината за
агресивното дете.
Твоето дете
ü Възприема повечето от ситуациите като
опасни, враждебни спрямо него.
ü Свръхчувствително е към негативно
отношение към себе си
ü Убедено е, че околните го възприемат
негативно
ü Не оценява собственото си агресивно
поведение като агресия
ü Винаги обвинява околните в
деструктивно поведение
ü В случай на преднамерено нападение,
отсъства чувство за вина или е много слабо доловимо.
ü Склонно е да не поема отговорност за
собствените си постъпки
ü Има ограничен набор от реакции в
проблемни ситуации
ü Във взаимоотношенията прилага ниско
ниво на емпатия
ü Детето ви има слабо развит контрол
над емоциите си
ü Почти не осъзнава емоциите си, освен
гнева
ü Страхува се от вашето непредсказуемо
поведение
ü Вие знаете че има неустойчиво внимание
и слаба оперативна памет
ü Детето ви не умее да прогнозира
последствията от действията си
ü Детето ви харесва агресията си,
защото чрез нея получава чувство за собствена значимост и сила
ü Детето ви е високо тревожно
ü Детето ви се чувства отхвърлено
Аз възприемам
детето, което има деструктивно поведение, като човек движещ се от гнева,
тревогата, незащитеността, обидата… Това дете, често има ниска самооценка. То
не е способно, или не иска, или се страхува да изрази това, което чувства, по
друг начин, защото ако го направи може да загуби силата си, лежаща в основата
на агресивното поведение. То чувства, че това е единственият път за живеене.
Агресията
това е способ за изразяване на гнева, протест. Както е известно под гнева стоят
болка, обида, унижение, страх, възникнали от неудовлетворение на базисните ,
фундаментални човешки потребности от любов и сигурност.
Агресивното
поведение на децата е своеобразен SOS, вик за помощ, за внимание към
неговия вътрешен свят, в който са се настанили много разрушителни емоции, с
които детето самостоятелно не може да се справи.
Скъпи
родителю, потърси помощ. Психологична помощ за теб и твоето дете.
Избери много
внимателно психолога на когото да се довериш. Защото помниш, че
взаимодействието с възрастните, готови да разберат и приемат детето ти, му дава
безценен опит / възможно е да е първия в неговия живот/, че възрастните са
различни, а светът не е само лош. С други думи говорим за базово доверие към
хората и света като цяло. И не бързай родителю, не притискай за мигновени
резултати, достатъчно е да бъдеш последователен. За да бъде устойчива работата
с агресивното дете е необходимо корекцията да има комплексен, а не епизодичен
характер. Най-важно е психологическата работа с агресивното дете да започне с
отреагиране на гнева му, за да се даде свобода на истинските скрити
преживявания – обида, разочарование, болка. Дете, което не е минало през този
стадий ще се съпротивлява на по-нататъшна работа и най-вече ще загуби доверие в
терапевта си. След това може да се премине към корекционна работа насочена към
осъзнаване на собствения емоционален свят, а също така и на чувствата на
другите, за овладяване и контролиране на гнева и поведенчески терапии, а също
така и развиване на адекватна самооценка.
Така че,
родителю, дай време на детето си, то има много неща които да открие за себе си.
И не
забравяй, психологът на когото си се доверил е задължително да работи и с теб,
за да снемете заедно провокиращите фактори за агресивното поведение на детето
ти.
Да, съгласна
съм с теб, изисква усилие, изисква време, изисква поемане на отговорност.
Скъпи
родителю, благодаря че ми позволи да си поговоря с теб!
И помни, ти
и твоето дете имате правото и задължението да бъдете щастливи!
С надежда и
вяра: Даниела Василева - психолог
