Опитността се случва с живеенето.
Не с годините, не с остаряването, а с живеенето, с научените уроци.
Можем да учим или да хленчим. Но хленченето не променя нищо, само прехвърля отговорността на друг.
Та, за ученето ми е думата. Какво учите във връзките? Как да подкрепяте или как да заробвате? Как да обичате или как да търсите сигурност? А може би как да изискате обещание, след това да съдите или да ви съдят? А научихте ли урока, че дори и сърцето ви да е разпиляно от болка, никой няма да ви даде възможност да се съберете?
Вашето тяло и вашата душа са ваша грижа, не на партньора, не на света, не на другите. Та, учете се да се свързвате със себе си, да се награждавате, да се подкрепяте, да си давате сигурност, да се лекувате от раните давайки си време и грижа, да прекарвате време със себе си, да се дарявате с дарове от които има нужда душата ви, да си позволите да губите и да се научите да строите пътища към себе си и другите.
Защото никой с нищо не ви е длъжен и всичко започва от вас.
Желая ви да си позволите да случвате живеенето и опитността!
Даниела Василева
Никой не ти е длъжен!
