Случвало ли ви се е да видите как мъж безпрекословно слуша
майка си, пренебрегвайки жена си, собствените си деца и приятели? Пример на
искрена синовна обич или странна привързаност? Както е известно за всичко си
има причина.
Отношенията на майката и нейният син се предопределят още преди
раждането му. Жената неволно или осъзнато избира за момченцето роля по
отношение на себе си, продиктувана от обстоятелствата които я
заобикалят.Разновидностите на тези роли могат да бъдат безброй. Понякога избора
на участие на бъдещият син може да се определи още в детството на мама –
например, когато на момиченцето никой не е обръщал внимание, а на него така му
се е искало и в резултат на това се ражда решение: „ Когато аз имам син, аз ще
бъда за него най-красивата и единствената”. И да, това е съвсем реален вариант.
Ще демонстрирам още няколко, често срещани варианти.
Синът защитник
Тогава, когато под гнета и унижението на съпруга си или по-рано на баща си,
жената си дава обещание, че когато синът й порасне, той ще я защитава. Такава
връзка е обречена на страдание. С времето видимата опасност за майката изчезва,
но тя неосъзнато се опитва да привлече към себе си защитникът: оплаква се от
съседите, страхува се сама, няма кой да я защити на улицата и т.н.
Синът собственост
Нерядко
след раждането на сина, бащата „бяга от къщи”, ходи да се забавлява, излиза с
приятели… Майката горчиво ридае, тъгува и оплаква себе си, стои над сина си и
говори: „ На никого не съм нужна. Само ти едничък ми остана. Ти си само мой
сине. На никого няма да те дам.” Думите изпълнени с мъка и душевна болка се
записват в ума на детето и завинаги сформират тяхната връзка. Това е и една от
главните причини за майчината ревност.
Синът работник
В
среда на материален недоимък момчето постоянно вижда мъките на майка си в
опитите да не го остави гладен и необлечен. И така момченцето си обещава:”
Когато стана голям ще се погрижа мама да има всичко най-добро.” Но тази
отговорност в бъдеще не му носи удовлетворение, все пак тя е родена на почвата
на страданието. И всеки път помагайки на майка си, той усеща дискомфорт и неловкост: „ Така или иначе,
колкото и да се старая, не мога да й дам всичко”.
Синът жертва,
който непрекъснато слуша: „ Ти си глупак”, „ Имаш две леви ръце”, „ Всички си
имат деца като хората, а аз имам идиот”, „ Нищо няма да стане от теб”.
Синът като обект на
голяма опека
Дългоочаквана бременност, предишни спонтанни аборти, травми
по време на бременност, тежки раждания, сложни болести в ранна възраст превръща
грижата на майката в супер грижа,
в опека, продиктувана от страха за живота на сина и заплахата да не го загуби.
Съществуват още такива варианти – идеалният син, вундеркиндът,
първият помощник. Нека отбележа – в помощта няма нищо лошо. Но в утвържденията
в ранните години „ синът е длъжен винаги да помага на мама”, „ Мъжът е задължен
да помага на жената” няма позитив, само изискване против собствената воля. В
бъдеще, желанието да помогне на жената ще предизвиква у мъжа непонятно и
смущаващо съпротивление. Същото се отнася и до грижата и защитата. Когато те са
основани на приятелство и любов между майката и сина изглеждат съвсем различно,
без насрещни задължения.
Има индийска мъдрост: „ Детето е гост в твоя дом. Нахрани
го, научи го и го пусни”. Смея да предположа, че повечето родители не се
отнасят към своите деца като гости. Но пък често общуването с детето е
построено на „длъжен”, „ не трябва”, „ кой ти разреши”.
Спомнете си когато вие сте били дете. Какво най-много не ви
достигаше и много искахте? Да отгатна ли? Любов, близост в общуването,
сърдечност и топлина, време прекарано заедно… Дали си струва да изпълните тези
желания на децата си?
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
