Тези, които
мечтаят за близост, привличат към себе си такива, които се плашат от нея.
Яростно защитаващите своята независимост привличат тези, които се прилепят към тяхното
лично пространство. Звучи много нелогично, но е заложено в нас самите. Какво ни
кара да се влюбваме в емоционално недостъпни партньори и има ли шанс да
променим това?
Привързаността
е като голям тревожен бутон в нашия мозък. Когато животът тече както
обикновено, от него няма нужда. Ние спокойно си творим в предвидимото
ежедневие, срещаме се с приятели, правим планове, ходим на работа… но, ако се
случи нещо лошо – падаме и си удряме крака, изтърваваме покупките, които носим,
защото някой бързащ ни е блъснал, шефът ни заплашва с уволнение, … този
негативен опит поражда безпокойство и тревога, а тревогата на свой ред активира
нашия авариен бутон. А той изпраща сигнал да търсим близост. Ние намираме тези
взаимоотношения, които ни подкрепят или по-скоро това, което мислим за себе си.
И точно в това е парадокса – привързаността без която в детството би било малко
вероятно да преживеем, започва да ни играе лоша шега. Ако ние се оценяваме
негативно, то комфорт намираме именно в отношението си с тези, които ни
оценяват точно по същия начин.
Три стратегии в отношенията
- Здравата стратегия – безопасна,
сигурна привързаност. Тази стратегия се използва от не повече от 50% от хората.
Такива хора с лекота се срещат и общуват с другите. Не чувстват неудобство,
когато от тях зависи някой и не се боят да загубят свободата си. Те възприемат
себе си и другите позитивно. Ако партньорът нещо не го устройва в отношенията
винаги са готови на диалог.
- Манипулативната стратегия / тревожна привързаност/. Такива хора търсят във взаимоотношенията си максимална близост. Техният идеал е пълното сливане. Често се притесняват, че партньорът не ги обича достатъчно, страхуват се да не останат сами. Хората от този тип недооценяват себе си и поставят другите на пиедестал, правят всичко, за да оправдаят очакванията на значимите за тях хора. Изключително прилепчиви, постоянно търсят външно потвърждение на собствената си ценност, защото самите те не я усещат.
- Стратегия „ остави ме на мира” / избягващ тип привързаност/. Те се чувстват некомфортно в близки отношения, не обичат да зависят от другите и предпочитат и никой да не зависи от тях. Позовавайки се на собствената си опитност, че близостта носи само болка и страдание, се стремят към независимост и самодостатъчност. Себе си възприемат свръх позитивно, а останалите негативно. Стремят се да използват неувереността на прекалено прилепчивите хора, за да укрепят още повече своето превъзходство.
Решението на задачата е в условието
Ако внимателно
проучите трите стратегии – както когато в училище четяхме условията на задачите,
ще стане ясно, че вече са зададени всички наши предстоящи срещи и страдания.
Хората с
последните два типа привързаност се привличат, въпреки че отношенията им са
обречени на деструктивност. И което е още по-важно, те ще отхвърлят партньора
до тогава, докато той не промени позитивното отношение към него, това се очаква.
Хората от
първия тип търсят партньори със същия здрав и безопасен модел на привързаност. Вторият
и третият тип се срещат с първия, но взаимно привличане способно да ги задържи
заедно не се получава.
Какво да правя?
Преди всичко
разбери своя тип привързаност. Това е ключа към това да намериш и задържиш
отношения, ако по-рано не ти се е отдавало. Ако продължаваш да се срещаш с тези
които…, основната причина е преди всичко в теб.
И така, защо
се влюбваме в емоционално недостъпни партньори?
Емоционално недостъпните хора
доминират на пазара на запознанства. Такива, които са крайно независими, с
успех потискат своите емоции, а значи без усилие са способни да охладнеят към
партньора си и да завършат отношенията – и ето те отново са сред тези, които
търсят партньор. Хората с безопасен, сигурен тип привързаност не се впускат в
серия от дълги срещи и търсения. Усещайки самата химия, те решават че
партньорът им подхожда и се настройват за дълги отношения. Ето защо е трудно да
ги намерите – те рядко излизат на пазара за запознанства, а излизайки остават
там недълго и много бързо усядат в трайни отношения. Емоционално недостъпните
хора практически никога не се срещат с такива като тях самите, нито у един от
тях не възниква желание емоционално да се вложи в отношения. Ако сложим всички
елементи на пъзела заедно, се получава, че вероятността да срещнем емоционално
недостъпен партньор е много голяма.
Ние ги намираме за много
привлекателни.
Често не осъзнаваме, че партньорът от който сме обсебен е този, който е
способен да увеличи нашата дълбока неувереност в себе си. Тези наши представи
за любовта привличат към нас особен тип партньори. В ранните стадии на
отношенията „ независимият”, емоционално недостъпен партньор ни изпраща смесени
сигнали, звъни, но не винаги, не скрива своите симпатии, но ясно ни дава да
разберем, че все още е в търсене. Тази тактика е доста печеливша – получавайки неясно,
противоречиви съобщение, нуждаещият се партньор с тревожен тип привързаност
става обсебен от отношенията. Приятели, хоби, интереси, кариера остават на
втори план.
В емоционално достъпните партньори не
ни достига „ огън”. Нека си представим, че ни е провървяло и сме срещнали
човек, чието детство е било просто спокойно, а погледа към света прост и
открит. Ще разберем ли, че сме спечелили от лотарията или ще решим, че в
отношението ни с такъв човек нещо не ни достига? Емоционално достъпните
партньори не разиграват непристъпност или не хвърлят всичко в нашите крака, за да
ни завоюват. В техния свят не съществуват загадъчни недомлъвки и напрежение,
мъчително чакане и мазохизъм. До такъв човек на нас ни е спокойно и ние не
вярваме, че това е той, единствения, защото нещо не е както трябва, защото
нашите емоции не са напомпани и на нас ни е отегчително.
Подемът и спадът, съмнението и възторга,
постоянното очакване в отношенията с емоционално недостъпните хора не бива да
се приемат за страст и любов. Изглеждат, но не са. Не им давайте да ви увличат.
Поработете върху това да разберете механизмите на влеченията, които са заложени
в нашето детство. Емоционално здравите отношения могат да ни направят щастливи.
