Скъпи родителю-осиновител, този въпрос буди ли страховете ти?
Притеснения?
Сълзите ти?
Хиляди въпроси започващи с „ Ами, ако…”, „ Възможно ли е…”, „ Как ще
реагира…”, „ Ще му причиня ли болка…”, „ Как да говоря за това, че да е
максимално безболезнено?” ? .......
Точно тези въпроси те отвеждат към безпощадната дилема:
Да мълча или
да говоря ?
Което е равно на:
Да лъжа или
да бъда искрен?
Тази дилема започна ли да те мъчи още когато детето влезе в твоето
семейство? Унесен от радост, грижи, страхове опита ли се да скриеш истината
заедно с документите за осиновяването в
най-тъмните, забутани ъгли на дома си?
Разбирам те, основното ти водещо желание е да не причиниш болка на своето
дете. Струва ти се, че горчивата истина може завинаги да отрови живота му. Ако
се замислиш, буквално себеотнасяш ситуацията, мислиш за това как ти би се
чувствал, ако изведнъж родителите, които си обичал ти съобщят, че не си им
родно дете. И усещаш удара, на първо място удара по самооценката си: „ Аз не
съм нужен, от мен се отказаха, аз съм лош, по-лош от другите…”.
Ако гледаш на тази ситуация през очите на детето, то ще видиш само факта на
отказа. Погледни и през очите на възрастния, за да осъзнаеш ясно, че тези които
се отказаха от детето по някакви причини, не са били готови за неговото
появяване, не са могли благополучно да го възпитат или отледат. Ти обаче имаш
тази възможност и желание, твоите действия са били осъзнати, ти си готов да
обичаш и да се грижиш за друг човек.
Какъв е извода родителю?
Детето ти нищо не е изгубило! Ти имаш жизнения опит и си способен да дадеш
тази мисъл на своето дете и да докажеш, че отказа на биологичните родители няма
отношение към неговата личност! Че от това то не е станало по-лошо!
До тук добре. А ако си избрал да
мълчиш , респективно да лъжеш? Ако си предпочел да живееш в илюзорния свят, то
знаеш живота като правило рано или късно ти налага да свалиш розовите очила. Ще
го направи през съседката, лекаря или други хора, които се оказват наясно за
това, че детето ти е осиновено. Това няма да е добър вариант, дори ще бъде
възможно най-лошия от всички възможни.
Сладките лъжи се оказват скъпи пред горчивата истина. Защото родителю,
да предположим, че детето научава това по този начин в тийнеджърска възраст. То
помни мама и тати от детството си, до определена възраст възприема целия си
живот чрез родителите си, техните думи са абсолютна истина от първа инстанция.
И изведнъж от фундамента на доверието се отчупва основопалагащо парче. Това
поставя под съмнение всяка дума произнесена когато и да е от близките,
подкопава доверието на детето, както в родителите, така и в хората изобщо.
Да мълча или да говоря, да лъжа или да кажа истината?
Дилема ли е все още за теб родителю?
Кога е
времето да кажа за осиновяването?
Родителю, и ти ли си от тези , които умишлено отлагат момента на споделяне
на истината, защото считаш, че детето ти е неспособно да разбере в ранна
възраст какво е дом за деца, разликата между биологични родители и осиновители?
Опитваш се да излъжеш себе си родителю, прикриваш са зад неготовността на
детето за да направиш разкритието. Страхуваш се, че ако детето узнае ще се
наруши хармонията. / Ако имаш нужда от мотивация да се изправиш срещу страха,
погледни статията „ Нани, нани, на – приспивната песен на страха” /. Наблюдавай
детето си, когато започне да задава въпроси за появата си на този свят, то е
готово за информацията която ще му дадеш / старай се да е максимално близко до
истината/. Ти заслужаваш това, а не страха! Детето ти заслужава това, у него не
бива да се появява усещане за лъжа. Помисли, ако от самото начало не правиш от
това тайна и разказваш за неговото появяване в твоето семейство като нещо
естествено и положително, то реакцията на детето няма ли да е съответстваща? Така
че, добрата възраст за разкриване на тайната – това е възрастта на първите
въпроси от типа „ Откъде се появих?”. Разказвай на детето си за това че е
осиновено, още когато то се научи да говори. Така думата ще влезе в речника му
без да е съпроводена с негативни емоции. „ Щастлива съм, че те осиновихме.
Толкова дълго те чакахме. Много ни липсваше….”.
Родителю, аз зная и разбирам, че ситуациите са различни и децата също. Някои
започват да задават въпроси за раждането си по-рано, други по-късно, а на някои
вече са започнали да говорят лъжи преди време и след това разбрали, че с лъжа
не може и истината излиза наяве. Зная,
но упорствай, продължавай да четеш, продължавай да действаш осъзнато.
Как да
започна разговора?
Разговорът за осиновяване е подобен на разговорите на други нелеки теми,
например за секса, религията и т.н. Важно е информацията да се подава достъпно
за възрастта. Колкото по-голямо е детето, толкова по-подробна информация можете
да му дадеш. Докато детето е малко, да отговаряш на въпросите му е относително
лесно. Ако попита откъде е, можеш просто да отговориш от Силистра, а не „ от
коремчето на биологичната ти майка”.
Важно е да разбереш, какво точно сега е интересно на детето ти. Когато
на детето му е нужна още някаква уточняваща информация, то ще пита. Някой
родители грешно заливат детето си с море от информация, а детето още не е
готово.
Важно е да помниш, че този разговор няма да го водиш само веднъж.
Понякога за децата е нужно да чуят няколко пъти една и съща информация,
преди да я усвоят напълно. Не се дразни, не изпадай в недоумение, ако детето ти
не може от първия път напълно да разбере обяснението. Няма нищо странно в това,
ако разкажеш на четири годишното си дете за осиновяването, а после бъдеш
принуден на 7 или 8 да повториш и допълниш разказа си. Това не означава, че
твоите обяснения са били недостатъчни
или неправилни, просто детето още не е било готово да възприеме такава
информация. Не бива да очакваш, че един разгоор с три годишно дете ще е
достатъчен. В същото време не бива да повдигаш тази тема много често, ежедневно
или ежемесечно. Но никой не познава твоето дете по-добре от теб и само ти можеш
да решиш кога и как да говориш с детето
си, каквото и да казват експертите. Само помни – децата са различни и усвояват
информацията с различна скорост.
Какво да
правя, ако детето се разстрои?
Важно е да разбираш, че не можеш да предпазиш детето си от всяка възможна
болка. И няма никакво значение колко силно го искаш. Чувството за болка,
усещането на изгубеност от осъзнаване на факта на осиновяването е естествена
реакция.
Поднеси тази информция позитивно, с
внимание и разбиране към възможните чувства на детето. Покажи на своето дете,
че си открит за разговор, че се радваш да отговориш на всякакви въпроси, а ако
не знаеш отговора, му го признай. Дайки на детето си да разбере, че може
спокойно да обсъди с вас темата за осиновяването вие му помагате много.
Изследванията показват, че колкото повече са открити родителите за обсъждане на
въпроси свързани с осиновяването, толкова по-лесно го приемат децата.
Ами ако кажа
нещо не както трябва?
Чувстваш ли скованост и неловкост, когато говориш с детето си за
осиновяването му?
Вълнуваш ли се да не би да кажеш нещо неправилно?
Безпокоиш ли се, че не можеш да подбереш точния отговор на въпроса?
Паникьосваш ли се и изпадаш ли в ступор всеки път, когато в разговор се
зачеква темата?
Скъпи родителю, това е стремежът ти да бъдеш идеален. Защото още преди да
се появи детето в твоето семейство, ти премина през много проверки и
подготовки, за които биологични родители изобщо и не са се замисляли. Ти много
държиш на детето, защото силно си го желал, дълго си го чакал, сериозно си се
подготвял за осиновяването. Всичко това вдига пред теб летвата и ти се чувстваш
длъжен да бъдеш най-добрия родител. Постарай се да приемеш своята неидеалност и
тогава няма да обременяваш себе си и дедето си със своите нереалистични
очаквания. Никой родител не е съвършен. Най- доброто което можеш да направиш за
детето си е просто да се стараеш. Това същото се отнася и до това, как говориш
с детето си за осиновяването му. Никой не знае всички правилни отговори, никой
не може винаги вярно и премислено да реагира. Някои от детските въпроси могат
да те озадачат или смутят. Това е нормална, закономерна реакция. Няма нищо
притеснително, дори да имаш усещането, че при обсъждане на темата за
осиновяванено си казал или отговорил не както трябва, винаги можеш да се
поправиш.
На каква
възраст да започна да говоря за осиновяването?
Тук няма единно мнение. Моето дълбоко вътрешно вярване и убеждение, което
написах и по-горе е, че това е добре да се случва още при първите въпроси на
детето за неговия произход, за това как се е появило на този свят. Но особено
важно е начина на говорене за това да се случва спорд възрастта на детето. За
целта ще приведа основни характиристики
на различните възрастови периоди и начина на говорена за осиновяване,
съобразени с това.
От раждането
до 3 години
Детето на възраст до три години малко се интересува от подробности за
появяването си на този свят, няма много представа за миналото и съвсем няма
идея за бъдещето. То живе само тук и сега. За него е важно да усеща, че
родителите го обичат, приемат и че с него не са свързани никакви събития, които
да предизвикат родителско неодобрение. Детето удивително добре чувства това.
Много чувствително е към емоционалното състояние на родителите си и безпогрешно
определя темите на които вие не искате да говорите с него, поради това и няма
да зададе въпроси. И това не е защото не му е интересно, а защото чувства, че
тази тема безпоки родителите и им е неприятна.
В този период от живота на детето най-важно е не това което ще му кажеш
родителя, а това което ти самия чувстваш, когато се повдигне въпроса за
осиновяването. Почувствай сега и завинаги, че това не е срамна и болезнена
тайна. Възможно е ти да си спасил живота на това дете и няма нищо страшно в
твоя разказ да се появи дом, където носят децата и от където ти си избрал
най-прекрасното дете. В тази възраст можеш да поставиш благоприятен фундамент
за бъдещото разбиране на детето, че осиновяването не е нищо лошо. Без да го
отнасяш към неговата личност можеш да разкажеш приказката за осиноветилите или
да разиграете съвместно с партньора ви и детето театър с играчки. По този начин залагаш в детето опит и
определено отношение към статуса осиновено дете. Така ще му бъде по-леко да
приеме истината.
Старай се да избягваш приказки за зли мащехи, които издевателстват над
децата.
В разговорът с дете на тази възраст е важно да следиш за това какви изрази
използваш при описание на случилото се. Децата са склонни да приемат нещата
буквално и ако те чуят: „ Теб те хвърлиха в дома”, картината която ще си
представят точно съответства на прекия смисъл на това изказване. Осиновените
деца в тази възраст усвояват общата идея, че са ги осиновили, не се замислят
какво стои зад тези думи. Във възрастта 2-3 години виждайки бременна жена почти
винаги питат – „ аз бях ли в твоето коремче мамо?”. Много осиновители просто
отговарят, че аз не те родих, а друга жена, а ние те осиновихме. Други родители
избягват темата или лъжат отговаряйки положително. Едно от най-лошите решения е да игнорираш
този въпрос. Малките деца имат живо въображение и могат през това да си
представят невъобразими обяснения, много далеч от истината.
Още един добър вариант е да направиш сборник с информация за отрязъка от
живота на твоето дете, които е имало преди да бъде с теб. Можеш да направиш
снимки на дома/ за деца/ и ти, твоят партньор
с детето пред него. Ако имаш информация за неговия роден дом, снимай го.
Събирай всякаква информация, дори да ти се струва незначителна на пръв поглед.
Най-вече, защото когато твоето дете порасне, ще иска да знае цялата истина и
тогава ще имаш възможност да му помогнеш.
Децата във
възраст от 3-6 г. задават много въпроси. На въпросите на детето в тази възраст
следва да се отговаря конкретно и в този обем на разбиране, които е достъпен за
детето. Не се опитвай да му обясняваш, как то се е оказало в дом от гледна
точка на глобални проблеми като бедствия, социални кризи, недоимък и т.н. Такива абстрактни понятия за децата от
тази възраст не са достъпни. Преди всичко е важно да оцениш доколко адекватно
детето е разбрало разказаната му история и доколко е повлияна от невите
фантазии. Можеш да го разбереш слушайки го как я разказва на играчките си. Помоли го да разкаже историята на своята поява
на бял свят на своите играчки и ако е нужно го поправи. Тази проверка е много
важна, съвсем скоро детето ще започне да я разказва на своите връстници. А
неговите приятели могат да имат съвсем друга представа за осиновяването. За
детето е важно да има разбираема, обективна, положителна картина в главата си,
която не може да бъде смесена със странична информация от типа „ а аз пък чух,
че…”.
Подготви се да
разказваш тази история още и още. В тази възраст за детето е много важно да
чува едно и също нещо няколко пъти. Възможно е даже историята за неговото появяване
в семейството да стане неговата любима приказка за лека нощ. Много е важно в
своя разказ да съблюдаваш за баланса между реалистичната история и стремежа си
да я направиш позитивна.
С това са
свързани няколко важни момента.
Не представяй
неговите биологични родители само в негативна светлина, дори ако ти е тежко да
сдържиш емоциите си. Пребори себе си, за да не се усеща по-късно детето ти лошо
заради това, че биологичните му родители са били лоши. Не бива и да ги
представяш в твърде розова, напудрена светлина. Защото ако детето слуша, че
неговите биологични родители са били такива забележителни, любящи, детето няма
да може да разбере защо са го изоставили. А освен това, ако неговите родители
са били такива страхотни, а после са се отказали от него, то няма ли да стане
същото и с неговите осиновители.
Обяснявайки
защо си избрал него, не говори на детето, че си го осиновил защото е било най-доброто – дори и да ви се е
виждало така. В този случай детето ще се чувства задължено да бъде такова идеално, най-доброто, а ти
можеш да премислиш и да го върнеш за лошо поведение. Освен това, детето в тази
възраст има егоцинтрично мислене: всичко
което става наоколо е свързано по негово мислене с него, предизвикано само от
неговите действия. Затова в разказа за това, защо то се е оказало в дом е много
важно да дадеш някакви обяснения за станалото. Ако не направиш това, то почти
сигурно детето ще си го обясни така: „ изоставиха ме, защото не слушах, плаках
и бях лош” и т.н. Такива преживявания могат да създадът страх у детето свързани
с възможността да загуби новото си семейство. Може да се окаже шок и отказ да
ходи на градина или на училище. При деца
от тази възраст често възникват проблеми с посещението в детската градина.
Детето може да се страхува, че родителите няма да го вземат и ще го оставят там
завинаги. За да избегнеш този проблем или поне да го смекчиш е важно ясно да
разграничиш в главата на детето причините заради които се е оказало в дом за
изоставени деца и причините поради които го оставяш в детската градина. Добави, че в детската
градина ще му е весело и интересно, там ще си играе, ще яде, ще спи с другите
деца, а после то и другите деца си отиват у дома с мама и тати. И ти би отишл с
него с най-голямо удоволствие, но в детската градина възрастни не пускат.
За да не
предизвикват подобни емоции в детето промените, е много важно да му разказваш
правилно неговата история, така, че в него да не възниква усещането за
собствена недостатъчност, зависимост от оценката на другите, неувереност в себе
си.
От 6 до 12
години
Определящ
момент за тази възраст е факта, че детето вече в достатъчна степен е способно
да осъзнава своята история. На този етап от развитието си то започва да
разбира, че от него са се отказали биологичните родители, че ги е загубило. От
друга страна за децата в тази възраст са много важни правилата, чувството за
справедливост, затова им е необходимо да съвместят чувствата които изпитват към
биологичните си родители и към приемните. Трябва да се отчита, че дори ако
детето не говори за своя произход, за своето биологично семейство, не задава
въпроси, то това не означава че тази тема не го интересува. Възможно е , такива
въпроси и обсъждания да бъдат инициирани от родителите. Разбира се, не бива да
заставяш детето да говори на тази тема, но е важно да разбере, че може да
говори за осиновяването и родителите са готови да обсъдят с него тази тема.
Освен това, не бива да се забравя, че тази възраст се явява подготовка за
сложния тийнеджърски период. Необходимо е да се създаде основа за правилна
идентификация на детето. На този етап си струва да се разкаже още веднъж, но
вече на по-сложно ниво историята на детето и за неговото биологично семейство.
Тийнеджъри
Двойственото
отношение на детето към своите биологични родители може да предизвика в него
гняв по отношение на приемните си родители. Понякога той се проявява в доста
рязка форма. Добре е да не приемаш еднозначно това поведение на детето и да
отговаряш агресивно.
Узнавайки за
това, че е осиновено, детето се отзовава в сложна ситуация. Не може да построи
ствоята идентичност нито на база история на своя живот която помни, нито на историята на приемното
семейство. Това се случва така, защото тийнеджърският максимализъм не дава на
детето едновременно да признае и факта за своя произход и историята на своя
живот в приемното семейство. Заради описаните вече психологически особености на
тази възраст, детето може да почне да търси биологичните си родители. Не
инициирайте това сами, важно е тази инициатива да дойде от детето. Това е
свързано преди всичко с това, че подрастващото дете е длъжно да бъде готово за това, че неговото търсене може да
доведе до неприятни последствия – биологичните му родители могат да не пожелаят
да се срещнат с него и още веднъж да се откажат от него.
И така, как да
говориш с тийнеджър за това че е осиновен?
Първо, важно е детето да узнае за своя
произход, колкото се може по-рано.
Възрастта 12 и повече години е най-сложния и неподходящ период за подобни
новости, защото в
този момент детето поставя под съмнение всичко и всички, променя се
настроението и самооценката, всякакви думи и действия на родителите се приемат
много остро. Детето често изпитва чувство на самота, не разбира много от
социалните явления, светът му се струва връждебен и непредксазуем. В този
момент съобщаването на това , че някога са го изоставили и след това дълго
време не са му казвали истината, би било много болезнена, затова в тази възраст
е необходимо много внимателно да се подбират думите.
Когато решиш да съобщиш на детето
си, че е осиновено, е много важно да подбереш момента, така, че да няма
напрегнати отношения в този момент, които да породят семеен конфликт.Струва си
да подчертаете факта, че през цялото време и сега го обичате и биологичния
произход както е нямал значение, така и няма да има значение за вашето
отношение към него.
Несъмнено си струва да се извиниш пред детето, че не си му казал истината
по-рано. Обясни своето решение да скриеш истината с това, че за теб то винаги е
било и ще бъде родно дете и че не си искали да му причиняваш болка. И му казваш
всичко това сега, защото е станало голямо. Вече можеш да говориш с него като с
възрастен и се надяваш на пълно разбиране и подкрепа.
Второ, ако детето реши да потърси биологичните
си родители, да не му противостоиш. Често
в тази възраст в осиновените деца
възниква желанието да намерят своите биологични родители. Тийнеджърството
изисква от тях да се самоопределят, да осъзнаят своята роля в обществото и т.н.
Може да им се струва, че намирайки своите майка и баща, ще могат да намерят
отговор на много въпроси касаещи самите тях. Не пречи на своето дете да започне
търсенето, дори му помогни предоставяйки
му цялата ти налична информация. Струва си да предупредиш детето, че е много
възможно разочарование. Възможно е биологичните родители да не пожелаят
контакт, могат да се окажат болни и т.н. Бъди готов за това да успокоиш и с
всички възможни сили да подкрепиш своето дете в случай на неуспех.
Трето, нужно е да съблюдаваш рзумния баланс
между позволено и непозволено. От една страна не претоварвай детето със забрани
и ограничения, от друга – не е нужно да се отказваш напълно от тях. Живееки в
семейство, всички ние свързваме себе си с определени забрани, правила,
огреничения. Тяхното разумно количество ще помогне на детето да се чувства
защитено, да се усеща като част от семейството.
Въпросите на детето
Децата могат да
задават различни въпроси свързани с произхода им, с биологичното им семейство,
с осиновяването.
Най-често:
-
Как така ти не си истинската ми майка?
-
А защо майка ми се е отказала от мен? / не е искала да ме възпитава, не е
искала да живея с нея, дала ме е в дом?/
-
Оставиха ме, защото съм лош ли?
-
Вие също ли ще ме оставите?
-
Защо ме взехте?
Започвайки
разговор за осиновяване с децата от всяка възраст, бъди готов за това, че ти не
само ще разкажеш, това което мислиш за нужно, но и ще отговаряш на въпросите на
детето, чийто порой може да те залее. Не бива да понасяш на детето сладка приказка
– т.е. да скриеш, да поукрасиш. Историята е нужно да бъде обща, цяла и да съответства
на истината.
Още един аспект
в разговора с детето за осиновяването е подготовката му за това, че то може
само да говори за това, само да отговаря на въпроси за своя произход. За да
може детето да се справи с тази не лека задача за него, то трябва да види, че и
ти си готов да отговаряш на въпросите за неговото осиновяване, без да изпитваш
чувство за вина, срам или неловкост. Детето е длъжно да знае, че е било прието
в семейството, нема нищо срамно, че това е нормално да се случва, че има още
много такива деца, които се появяват по този начин в семейства.
Ако някой му е
задал въпрос, на който то не е могло да отговори или не е удовлетворено от
отговора си, поговорете с детето, опитайте се заедно да намерите подходящите
думи, правилното обяснение – това ще помогне да решите не само настоящата
ситуация, но и ще послужи като тренировка за в бъдеще.
Скъпи родителю
на осиновено дете, зная че не е лесно, но припомни си, това дете е желано, ти
си го искал, имаш го и имаш сили, знания и желание да бъдете щастливи.
От теб зависи
да направиш себе си щастлив. Само така можеш да научиш детето си как да бъде
щастливо.
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
