Една
от най-разрушителните емоции това е гневът, и този който изпитваме ние, и този,
което е отправен към нас. Знаете, че именно той лежи в основата на много
заболявания. Тук ще направя уговорката, че не всеки гняв предизвиква разрушение
на организма, а като правило само неотразения, онзи които не се проявява
външно. По какви причини човек не би искал да изрази своите агресивни чувства?
Основно две – нежелание да нарани близък човек или страх от ответен гняв. Ако
нежеланието да демонстрирате своята агресия е предизвикана от боязън от
разправии, то в последствия са възможни психосоматични заболявания. Особено
тогава, когато гневът е неосъзнат и човек счита че всичко е нормално: „ Нищо
такова не чувствам”.
Какво
става с нас в такива случаи? Гневът увеличава количеството тромбоцити: тялото
се готви за атака. Но разреждане на емоцията не става. Организмът остава в
състояние на стрес. Възниква въпросът: не е ли по-добре да викаш, или да удряш
възглавницата, да изгориш гнева, за да не повредиш здравето си? Много хора
считат, че ако изразят гнева си ще изпитат вина. А това чувство нанася много
повече поражения върху организма, отколкото силният и задържан гняв.
Гневът
като правило е вторична реакция. Предшестват го или обида, или страх, или
безпомощност. Ако вие чувствате, че има ситуации, които непрекъснато
предизвикват във вас гняв, вие се сриване и след това се чувствате виновни,
започнете да си водите дневник на гнева.
Например, вас непрекъснато ви ядосва вашият подчинен, които е бавен,
разсеян и не е в състояние нищо да намери и направи…
Вашият
дневник ще изглежда така:
Дата, час
|
2.11.2018, 14 часа
|
Ниво на преживяване
на гнева / от 0 до 10 /
|
6
|
Моята емоция е
насочена към
|
Подчинения
|
Аз чувствам в себе си
освен гняв
|
Страх
|
В този момент аз си казах
|
Заради този
мързеливец, няма да успея да се справя с проекта навреме
|
В този момент говорих
на другите
|
До кога ще търпя
вашата бавност
|
Какво исках да
чувствам?
|
Спокойствие, състрадание
към човека, който не е толкова енергичен, колкото мен
|
Какво ми се искаше да
говоря на себе си?
|
Всеки работи така,
както може, със своя ритъм.
|
Какво ми се искаше да
говоря на другите?
|
Може би , да ви
помогна?
|
Продължете нататък. Защо този подчинен, така
ме дразни? Защото заради него, аз мога да претърпя провал. А това болезнено ще
удари моята самооценка. Излиза, че в основата на моя гняв лежи тревога и
неувереност в себе си.
Гневът винаги е забележим. А мисълта, която
го е стартирала бързо изчезва. За да разберете своя гняв, трябва да проследите,
какво си казахте, преди да изпитате агресивните чувства. Ако се върнем на
примера, човек може да разсъждава така: ако ние провалим работата, някой трябва
да отговаря за това, кой е длъжен да отговаря за нея? Преди всичко аз, аз съм
ръководителя. Но аз не мога да я свърша навреме, защото моят подчинен не е
намерил нужната папка. А до тогава, какво мислех аз? И така , докато не си
кажете – всичко до това бяха други мисли, които нямаха отношение към ситуацията.
Много е важно да отделите особено внимание
на последните редове от таблицата. Как бихте могли да промените ситуацията?
Имате ли във вашата опитност случаи, когато в аналогична ситуация се постъпвали
по друг начин? А как в такива ситуации постъпват другите хора? Възможно ли е и
за вас? Накрая си представете същата ситуация, но от гледната точка на другия
участник – вашата „ жертва” или от гледна точка на страничен наблюдател. Същата
сцена: подчинения „ забравил, не
намерил, загубил”, но вие реагирате на това иначе, спокойно, сдържано,
по-уверено. Търсите в своята опитност ситуации, когато не сте стигали до гняв,
а сте намирали в себе си ресурси да подходите по друг начин. Ако нямате такава
опитност, поогледайте се как постъпват другите хора в такива случаи. Ако и това
не можете да си припомните, попитайте другите, какво правят в такива ситуации.
Без тази работа всички опити да обуздаете своя гняв не е нищо друго освен
проект. Ако сте осъзнали, че вече не искате така да живеете така – учете се.
Важното е да убедите себе си, че можете да извършите тези промени.
Често хората питат: ” Дневници, таблици,
записвания… Всичко е толкова сложно. А не може ли да сдържим своя гняв някак
по-просто – да броим да десет, да дишаме дълбоко?”
Това не помага, защото не решава проблема.
Такава сложна и на пръв поглед доста тромава техника е необходима, за да може
по нататъшната ви работа по осъзнаване на вашия гняв да протича бързо и
автоматично. Особено важно е да се научим да контролираме своите агресивни
чувства в семейните отношения. Обикновените прости примери да преброиш до
десет, да дишаш дълбоко могат да задържат проявлението на гнева, но не го
отстраняват. А това изгражда между хората невидима стена. И ако по отношение на
съпруга си вие сте неискрена, криейки своя гняв зад маски и психологични
техники, нивото на вашата близост ще се наруши. Вие ще гледате на човека като
обект на прилагане на собствените ви усилия, а той не може това да не го
забележи. И вашият съпруг или ще игнорира вашите усилия или ще започне да се
дразни.
Освен това, само воденето на дневника има
оздравително значение: човек гледа на ситуацията, някак отстрани и нивото на
неговото преживяване се снижава.
Гневът, раздразнението възникват като
правило, тогава, когато са нарушени някои наши стандарти, представата ни за
това, кое е добро и кое е лошо. Вие знаете как е „правилно” да действате в една
или друга ситуация. А „ той” прави всичко не така. Тук е полезно да си зададете
въпроса – „ Правилно „ ли е така както си го представям?
Такива железни стандарти са присъщи за
хората, които не си ги изработват сами. Себе си и другите съдим по един
критерий. Но да отнесем неприятностите към себе си е много тежко – затова ги
проектираме върху другия.
Как не трябва да се отнасяме с гневния
човек
- Да се защитаваме: „ Всъщност не си ме разбрал правилно”. Да обясняваме своите думи и постъпки „ Причината поради която казах това е, че…” . Човекът не ви слуша, той е под властта на своите емоции. И трябва да говорите не за себе си, а за него.
- Не се извинявайте: „Да,аз не трябваше да говоря за това”, „ Извини ме, не исках да става така”. Или да нападаме: „ Да, не съм прав, но се съгласи ти също…”
- Не бързайте да давате съвети: „ Изпий един валериан, съвсем са ти се разклатили нервите”.
- Или да проявявате снизходителност: „ Струва ми се, че преувеличаваш”. „ Имали нужда да се ядосваш толкова?”. „ Не се разстройвай, не си струва”.
- Не бива да отричате емоциите на разгневения човек давайки им друго тълкувание: „ Струва ми се, че причината не е в мен, а в това, че непрекъснато ме сравняваш с другите.” „ Това са просто твоите комплекси”, „ Имаш ниска самооценка, затова всичко ти действа така”.
Как трябва да разговаряме с гневния човек
Преди всичко, необходимо е да приемем
емоцията на този човек, а след това да задаваме въпроси. Правилната реакция е
да го оставим да отреагира емоцията си. В противен случай искаме по-скоро да
прекратим ситуацията и да избягаме, но не и да разберем, да изследваме.
Най-първото правило – окуражавайте чувствата
на човека: „ Ти ме нарече гадина. Това звучи така, като че ли имаш най-ужасната
жена на света”, „ Говориш така, все едно не ти е провървяло и си ядосан, че се
ожени за мен”.
Опитайте се да разясните неговите чувства. „
Какво става с теб? Може на работа някой да те е издразнил”, „ Може да нервничиш
за това, че синът ни скри двойката си”
Може да се изкажете неопределено: „ Аз не
разбирам съвсем ясно, какво чувстваш, когато говориш така”.
Присъединете се към неговото преживяване: „
Разбирам те”, „ Ако бях на твоя място също щях да се възмутя”.
Така можем да действаме само с близък човек.
Съвсем друга е тактиката в отношенията с началника. Тук е необходимо да
предприемете различни способи. Много полезно е няколко пъти, не по-малко от
три, а по-добре седем – да назовете човека по име. Той вика, а вие спокойно
откликвате „ Виктор Петров, Виктор Петров”. Това ще му помогне да дойде на себе
си, дори не в преносния, а в прекия смисъл. Трябва да произнасяте името му
спокойно, без страх, без заекване, без упрек.
След това се опитайте да забавите темпото му
на говорене.Помолете го: ” Моля ви, говорете по-бавно. Ще записвам”, „ Повторете моля ви”. Хората започват да
мислят и много по-внимателно обмислят своите изисквания, както и постепенно да
се успокояват.
Среща на моста
Общуването с гневния човек може да се сравни
със среща на двама човека на тесен мост. Какво могат да направят?
1. Открито нападение: двамата се бият и този,
който победи, остава на моста. Вие можете да отговорите на шефа с такава
грубост, ако сте готови на следващия ден да поставите на бюрото му молба за
напускане.
2. Отстъпление: Вие виждате, че насреща ви идва
човек агресивно настроен, премествате се и му правите път. Вашият началник
влиза разгневен. Вие отивате в другата стая. Това е ваше право.
3. Преговори: вие си изяснявате приоритетите –
защо на всеки един от вас му е нужно да стигне до другата страна. Може единият
да бърза за посещение при болен приятел, а другия да отива на риболов. Навярно
можете да намерите компромис.
4. Нищоправене: вие сядате и чакате какво ще
стане после. В ситуацията с началника просто не реагирате на неговия гняв. Тази
тактика е изгодна тогава, когато ви е нужно да имате време, за да разберете
мотивите на другия човек. Отнесете се към гнева, като към сезонно време.
5. Лъжа, отбий темата: „ Вижте какво птица прелита” – говорете на
човека, който сте срещнали на моста и докато той се отвлича, пробягайте моста.
В живота можете да подходите така към човек, който ви напада, нещо от типа: „
Не се обадих, понеже на главата ми седеше инспектор”. Или да действате през хумор: „ Защото ме
отвлякоха марсианци и не успях да звънна”
Ако често ви се налага да имате работа с
разгневени хора и това е проблем за вас, водете си дневник. Записвайте, какво
направихте и как е трябвало да постъпите. Постепенно добрите реакции на гнева
ще станат автоматични. И вие няма да се изгубвате , когато ви викат и крещят.
Даниела Василева - психолог
