Попитах едно
десет годишно дете, какво е майка. То
обеща да ми разкаже на следващата ни среща. Когато се видяхме отново, то каза :
„ Майка е най-ценното нещо на света”.
Призна си,
малко засрамено, че въпросът е бил много сложен за него и е потърсил подкрепа в
интернет.
А аз останах
фокусирана върху една част от неговото изказване „ нещо ценно” – майката е
„нещо”.
Майката е
жена, която зачева, износва, извършва акта на свещенодействие – раждането.
Майката се грижи за физическото оцеляване на детето, за емоционалното му
благополучие, подкрепя, налага граници, възпитава, изслушва.
С други думи
казано, майка е роля. Майката не е сама по себе си, а винаги по отношение на
детето, т.е. логичната роля на майката може да се разглежда само по отношение
на детето. Разбира се има и отклонения, когато жената е в ролята на майка към
партньора си, към родителите си, към колегите си,което ще бъде разгледано в
друга част на тази статия. Жената може да бъде майка и по отношение на себе си.
Кога една
жена става майка?
Широко
разпространено е мисленето, че една жена става майка, когато роди своето дете
или според друго популярно мислене – когато зачене.
Майката
става майка, около втория триместър от бременността, когато усети детето
През първият
триместър, тя не усеща детето, мисълта й е насочена към това да се справи с
физическите неразположения, към въпроси от типа на какво ще стане с работата, с
кариерата, с ученето или как да накара бащата на детето да се оженят. Т.е.
мисълта й е насочена към нея и нейното благополучие.
Във втория триместър
обаче жената започва да усеща, да чувства физически своето дете. И тогава
започва майчинството. Започват мисли, представи, мечти за детето – какво е,
какви са му очичките, с какво ще се занимава, и т.н.
От този момент,
когато майката усети своето дете, започва и тяхната комуникация. Забелязвали ли
сте, как когато детето се размърда, започне да се движи и рита, бременната жена
поставя ръка на корема си. Това е нейният емоционален отговор към детето –
спокойно мама е тук…
Има ли
значение кога и как ще роди жената и това може ли да я направи добра или лоша
майка?
Напоследък
се наблюдава тенденция към все по-късно майчинство. Съвременните жени
предпочитат първо да подсигурят професионалното си развитие и финансова обезпеченост
и тогава да се отдадат на отглеждане на детето си. По-зрялата възраст дава
по-отговорно отношение към бременността и майчинството, но и предполага
по-тежко изживяване на всички физически и психически промени. Това е и поради
факта, че жената има по-улегнал и типичен начин на живот с който е трудно да се
раздели. Много често, без това да е изключително правило могат да се сблъскат
със след родилна депресия, което усложнява и майчинството и осъществяването на
топла и здрава връзка с новороденото още в самото начало. След родилната
депресия, обикновено настъпва след пристигането у дома и поемане изцяло на
грижите за новороденото. Обичайните симптоми са тъжно настроение и плач. Бихте
могли да се дразните от разпръснатите бебешки неща из целия дом, може да
изпитвате усещането, че сте се заели с непосилна задача, може да започнете да
мислите, че с вашия живот е свършено и в бъдеще ще сте само майка, но не и
жена, не и личност. Промяната с която се сблъскват жените след раждането е
толкова голяма, че можете да живеете с усещането, че от тук нататък няма да
имате време за себе си и своите интереси. Именно от това усещане произтича и
съзнанието, че животът ви е свършил и се появява желание да върнете времето назад.
От това желание неизменно следва и чувството за вина, което ви напомня, че за
новия малък член на семейството сте най-важния човек, а всъщност не можете да
се справите с това. Съзнанието, че всички останали се справят някак си, а вие
не успявате, ви кара да се чувствате виновна, некадърна и лоша. Мисли от рода „
нес ставам за майка” това не е за мен, съпътстват живота на майката в депресия.
Особено
важно за справянето с всички негови негативни усещания и състояния е
присъствието и подкрепата на близките. Жената със след родилна депресия има
нужда от непрекъсната демонстрация на любов и внимание. Нужно е време, за да
свикнете с новороденото, с къщата пълна с бебешки неща, с безпорядъка, с новата
отговорност, с новата роля.
Всички тези
симптоми имат своя край. При някои жени положителната промяна настъпва след 2-3
седмици, при други е необходимо повече време. Това трябва да се има предвид от
майката, която току що навлиза в новата си роля, че това е период на
адаптация, който отминава.
Изборът как
да роди
Много често
бременните жени, на които им предстои да родят за първи път са изправени пред
много неизвестни за това как е най-добре да родят. Тази неизвестност е
подсилена от разказите на близки и познати за ужасните болки, за драматичните
изживявания на жената, която й предстои раждане е изправена пред нещо което
възприема повече през очите на страха, отколкото като акт на свещенодействие.
И точно този
страх води жената към това да търси варианти за цезарово сечение, а не за
нормално раждане. А всъщност природата е подготвила прекрасно жената за живо,
нормално раждане. Изработила е всички механизми, които да й послужат. / хормони, начин на мислене, хилядолетна
опитност/
Например ако
вие очаквате раждането през страха,в
тялото ви се отделят стресови хормони адреналин, норадреналин, кортизол, които
ускоряват пулса, притеснението, правят ни нервни, уплашени и дори агресивни.
Ако очаквате раждането като акт на сътворение, на свещенодействие, на прекрасен
момент в който ще видите за първи път вашето дете, ще можете да го прегърнете…в
тялото ви се отделят хормони и невротрансмитери ендорфин, серотонин – хормоните
на щастието, които освен всичко останало имат и опиоиден ефект и намаляват
болката
Т.е.нашата
нагласа за самият акт на раждане е много важна.
Освен това с
нормалното раждане даваме възможност на нашето дете да опита, да пробие, за да
се изгради успешно и пробивно в живота.
Мили дами на
които ви предстои раждане помислете за това . Ще влезете в болницата сами и ще
излезете двама, това е свещенодействие, затова казват че майката е свята. А
свещенодействието не е страшно!
Разбира се
има не малко случаи при които цезаровото сечение е необходимо. За това лекарите
ще дадат своето професионално становище.
