Мисли
провокирани от разговор с един таксиметров шофьор
Един
сладкодумен и споделящ таксиметров шофьор ме накара да се замисля. Какво е да
си мъж тук и сега, днес , в България?
Привикнала
да гледа на света от чисто женската си емоционална страна, едва ли жената се
замисля за това. Ние сме заети да успяваме, да учим, да отглеждаме деца, да
работим, да се грижим за домакинството…Кога ти време да влезеш в обувките на
другия? Онзи другия, близкият…приятелят, гаджето, партньорът, съпругът.
Сподели
шофьорът за мъжката самота, за неразбирането и чух болката, предателството,
преживяването на самотност във връзката.
По отношение
на мъжете, често ние мислим така:
Вече не съм
му интересна, не ме обича, не ми обръща внимание.
Вижда, че не
се чувствам добре и нищо не прави, значи не го интересувам нито аз, нито
връзката ни.
Нищо не
забелязва, не ми обръща внимание, не излизаме често заедно, значи ми изневерява….
Често
забравяме това, което е сторил за нас, насочили мисли и изискване към това
което искаме да направи за нас. Вероятно знаете, колко е „ нормално”, той,
работещото ви гадже, да ви помага докато учите, понякога дори да ви издържа, а
след това просто забравяте за това и го заменяте с друг или пък отправяте към
него гневно изискване, как не е успял нито веднъж да ви заведе на почивка.
Всъщност,
къде остана грижата за неговите чувства, за това какво го вълнува и какво го
боли?
Зависимата жена
усуква ръцете си около мъжа. Задушава го. Ако помръдне, тя пищи че я боли. Ако притихне - изкрещява в лицето му „ не ме обичаш вече,
ясно е”.
Не спира да
изисква – обичай ме, ожени се за мен, не ме наранявай, направи нещо за мен, не
мърдай или не, мърдай.
Не спира да
сравнява, как другите мъже, а ти… Тук винаги се намесват притежания на коли,
пари, жилище или пък как другите мъже помагат в домакинството, или пък как
другия е романтичен и внимателен…
Понякога
мъжете имат нужда просто да ги погалим и да не им задаваме въпроси.
Понякога
имат нужда да им покажем, колко сме щастливи от това, което са направили за
нас, или да ги поощрим с одобрение и похвала.
Те просто
имат нужда да ги приемем, да ги разберем, да помълчим…
Това свързване
е подкрепящо и любящо. Там не може да
има самота…
