Добрата и
лошата майка
Представата
за добро и лошо са лични субективни категории. Когато това се отнася обаче към
майчинството добре е да се помисли, защо една майка си слага етикета на лоша
майка.
Един от
вариантите, е че тя е положила огромни усилия в „правилното възпитание” на
детето си. А то започва да се държи бунтарски, да се тръшка, да се инати, да демонстрира
девиантно поведение. А щом детето се държи така, значи тя е сбъркала нещо, тя е
виновна за нещо, тя не е направила нещо както трябва – това са мислите които се
въртят в главата й. А всъщност е добре да се замислим, че това е един съвсем
нормален етап от развитието на детето. Част от работата на родителя е да
поставя граници, а част от работата на детето е да се опитва да ги разшири –
особено в периода 2-4 г.
И това, че
понякога ви прави сцени и се търкаля в магазина по земята, кара ви да се
червите от срам, не ви прави лоши майки.
Друг вариант
е когато майката има фантазия за перфектното дете и когато осъзнае, че нейното
дете не е перфектно, тя винаги вини себе си затова, че е лоша майка.
Високо
тревожните майки, тези с висока фонова тревожност също са склонни да обвиняват
себе си и да си слагат етикета „лоша майка”.
Същото стои
и при майките, които веднъж или два пъти са нагрубили или плеснали детето си.
Те не отчитат своята умореност, стрес, раздразнителност, които са ги
предизвикали да креснат, но веднага си лепват етикета.
Коя майка
тогава е добра?
-
Тази,
която се учи, чете, усъвършенства, посещава тренинги
-
Тази
която удовлетворява потребностите на детето в съответствие с възрастта му
-
Гъвкавата
майка, която се ориентира в потребностите на детето, ако вижда че детето е
много унесено в игра, а тя трябва да го храни, може да му отпусне 10 мин и да
го изчака да се наслади на това, което прави, гъвкавостта е умение да
почувстваш състоянието на детето в момента.
-
Стабилната
и предсказуема майка – за доброто психическо развитие на детето е нужна
стабилна майка, която да дава ясни послания. Ако си счупи играчката и ако мама
един път се кара, втори път не забелязва изобщо, а трети път му казва, е добре
ще купим нова, нищо не е станало. Детето се дезориентира, то не разбира какво
става всъщност. Стабилната майка е последователна, ако нещо е лошо, то е лошо,
ако нещо е хубаво, то е хубаво.
-
Да
назовава емоциите му и да позволи да ги изразява
-
Да
коментираме и да се противопоставяме на постъпките, а не на личността на детето
На въпросът
дали съм добра майка, най-добрият критерий е емоционалното благополучие на
детето. Да е любознателно, опитва, не се
страхува да опита, дете което бързо се съвзема след неуспех.
