Веднъж Скъперника и Прахосника спорели. Всъщност те спорели от много отдавна.
Всеки път, когато се срещнели, започвали своя спор.
Скъперника щом видел Прахосника започвал да се възмущава:
„Ееее пак ли нямаш нито грош, съжалявам, но не мога да ти дам нищо, омръзна ми от теб, винаги всичко харчиш, обиколи света и пак идваш да ми се молиш за пари, защо не помисли по-рано, а отново изхарчи всичко? Както хората отдавна са казали пари за черни дни, нали си чувал, че човек не бива всичко да харчи, сега как ще живееш, като нямаш никакви пари? Аз си имам предостатъчно, но то първо се мисли, а после се обикаля, не може всичко да е ядене, дрехи и пътешествия. Не съм съгласен и никога няма да те разбера.“
Прахосника веднага му отвръщал:
„Аз пък не мисля, че ти изобщо живееш, какво от това, че си натрупал куп жълтици, а не познаваш дори съседните градове, много важно, че постоянно пресмяташ и пестиш, а в душата си толкова стиснат, че не смееш да си покажеш носа навън от страх да не похарчиш нещо. Твоята жена и децата ти не познават света.“
Този спор продължавал с години – всеки път, когато Прахосника оставал без пари, той молел своя стар познат Скъперника за някой грош, защото знаел, че той винаги има пари и когато закъса отново, все ще му даде някоя и друга жълтица.
С времето, Скъперникът ставал все по стиснат и Прахосника не можел да разчита вече на него; ядосвал се, търсел пари и от други свои приятели.

Постепенно започвали да му отказват, така и той самият не знаел как да постъпи – парите все не му стигали. Когато получавал заплатата си, за няколко дни изхарчвал всичко и веднага тръгвал на някъде със своето семейство. Много обичал да пътешества, купувал им нови дрехи и потегляли на разходка. Щом свършели парите отново се прибирали и започвали да се чудят как да свържат двата края.

Така минавали дните на Прахосника, а Скъперника всеки ден броял и правел сметки за какво ще отидат един ден парите му, всичко бил изчислил, колко ще даде на единия син, колко на другия, за да се изучат някой ден. За него и за жена му кътал пари само за черни дни, та някой ден децата му да не влизат в разходи, всичко бил пресметнал.
Къщите им били съседни и затова жените им често си говорели, но между тях се появила завист. Едната постоянно показвала новите си дрехи и разказвала, къде ги е водил мъжът й, а другата тайно завиждала и само отвръщала:
„Нашите пари ще ги вложим в това децата ни да се изучат някой ден, пък тогава те сами ще обикалят по света.“
… но всъщност много й се искало те да обикалят по незнайни земи и да могат да си купят, каквото пожелаят, без да се замислят колко ще струва.
Един ден жените чули своите съпрузи отново да спорят разгорещено кой живее правилно и кой не. Тогава им казали:
„Хайде, вървете при най-мъдрия човек в града и да видим, какво ще Ви посъветва той, омръзна ни постоянно да спорите!“.
Мъжете били решени всеки да докаже своята правота и веднага хукнали към Мъдреца, продължавайки спора по улицата.
Когато стигнали при него, още преди да отворят и дума, Мъдреца им казал:
„Вижте приятели, зная за Вашия спор от години – съседите Ви се оплакват от постоянните кавги, които чуват. Знам, че преди много години двамата сте били добри приятели, а сега постоянно се карате. Ще ви дам по една празна кесия и на двамата. Ти, Скъпернико, ще напълниш кесията си догоре, даже сложи до нея и две шепи с жълтици и започни всеки ден да харчиш от тях. Ако не можеш, давай на жена си и на децата си пари, да си купуват, каквото искат от пазара – дрехи, храна, каквото им е нужно. Накрая на седмицата, съберете багажа си и заминете за съседния град, искам оттам да купиш скъпи подаръци за семейството си и за теб самия – ако се сетиш и за мен, ще бъде още по-добре.“ – засмял се Мъдреца и му намигнал.
„Ама, как така, аз не искам да харча парите си неразумно и един ден да се наложи да прося, искам да си имам сигурност, да си изуча децата някой ден.“ – казал Скъперника.
Мъдреца му отвърнал:
„Ти трябва да се научиш да се радваш на днешния ден и да не се тревожиш за утрешния. Живей сега, когато дойде утре, тогава ще се тревожиш за него, сега се тревожи за днес. Помисли, че е нужно да учиш децата си не някой ден, а сега. Покажи им света сега, учи ги на всичко сега – нека опознават съседните градове и страни; нека се радват на живота днес. Научи се да правиш подаръци, да харчиш смело без страх, парите трябва да текат постоянно като река. Не можеш да спреш реката, опиташ ли се, тя ще разруши съседните брегове – точно това се случва при теб, ще съсипеш себе си и семейството си, ако продължаваш да живееш така.“
А ти, Прахоснико, вземи тази кесия и когато получаваш заплата, винаги я пълни до половината и знай, че кесията трябва да бъде винаги пълна до половината, за да живееш щастливо. Всеки ден добавяй в нея по една жълтица. Когато дойде края на седмицата, вземи половината пари и ги похарчете със семейството си, както намериш за добре, но другата половина не пипай. Следващата седмица направи същото – ще видиш, че никога няма да изпадаш в подобна ситуация: да молиш за пари назаем. Винаги ще можеш да разчиташ на своята половина. Ти имаш нужда да се научиш да мислиш за утрешния ден и да разчиташ на себе си. И не забравяйте да сторите всичко, както Ви казах. След три месеца ще бъдете отново истински приятели.“
Мъжете си тръгнали, малко разочаровани от всичко, което чули, но знаели, че Мъдреца наистина помага на хората.
Лека полека, Скъперника започнал да дава пари на жена си и децата си. Първо ги оставял те да си купуват, каквото искат, но после решил и той да опита да ги зарадва с нещо – купил на жена си скъпа огърлица, а на децата нови палта и обувки. Когато ги видели, те не могли да повярват, че това е баща им – жената била много изненадана и доволна.
Започнали да пътуват всяка седмица, но преди това питали съседа си, къде ще бъде най-добре да отидат, защото той вече бил обиколил всички по-интересни места в околността.
Прахосника спрял да моли за пари своя съсед и полека-лека забравили за спора, който водели, а жените им си говорели за чудната промяна, която настъпила и при двете семейства. Започнали да се канят на гости все по-често и да си разказват своите преживявания.
Неусетно минали три месеца и те се сетили, че станало точно така, както им казал Мъдреца. Вече били отново същите стари другари – единият можел сам да се грижи за семейството си, а другият живеел и се радвал на момента, така както никога досега.

Весела Величкова