„ Тя изтичала да провери кой е, но
когато отворила вратата, видяла отпред жабока. И тогава тя бързо тръшнала
вратата и се върнала на масата. Кралят забелязал, че сърцето й бие до пръсване
и казал:
-
Дете мое, защо се страхуваш, да не би пред
вратата да стои великан и да иска да те отведе?
-
О, не”– отговорила тя, не е великан, а един
отвратителен жабок.
-
Какво иска жабока от тебе?
-
Ох, скъпи татко,вчера, когато седях
край кладенеца в гората и играех, златното ми кълбо падна във водата. И тъй
като много плаках, жабокът ми го извади, а тъй като той настояваше, аз му
обещах да бъде мой приятел. Но аз не си мислех, че той може да излезе от
водата. И ето че сега той чака навън и иска да дойде при мене.
В това време отново се почукало и се
чул глас:
-
Хайде малка кралска дъще,
отвори пусни ме в къщи!
Те забрави ли, че вчера
твоето кълбо намерих
и че ти ми дума даде
там до кладенеца хладен.
Хайде малка кралска дъще,
отвори, пусни ме в къщи!
Тогава кралят казал:
-
Каквото си обещала, трябва да
изпълниш. Върви и му отвори.”
Защо точно
кралската дъщеря става и отваря вратата? Несъмнено тя се досеща кой стои там.
Не е ли все пак вълнуващо, че някой ти обръща толкова много внимание? – „
Никога не съм го харесвала кой знае колко, но той полагаше много усилия да ме
спечели, а това беше толкова приятно , че…”
В
поведението на кралската дъщеря приказката представя нещо, което на
професионален език наричаме амбивалентност. Тук присъстват, както отблъскване /
тя е избягала/, така и привличане / тя става и отваря вратата/. Отблъскването
не е толкова силно, че вратата просто да остане затворена, привличането не е
толкова силно, че принцесата действително да я отвори, т.е. кралската дъщеря
или жената принцеса не може да поставя ясни граници. Усетът й казва : „ Не мога
да дам това, което жабокът иска от мен”. И все пак не успява категорично да
каже „не”. Това е нейното слабо място. А и той напира, как да го спре? Та нали
тя също копнее за партньор. Как би могла да се откаже от това, казвайки
категорично „не”!
От какво има
нужда принцесата в тази ситуация, когато седи на масата треперейки, с биещо до
пръсване сърце, без да може да намери сама смелост да каже „не”? от какво има
нужда това беззащитно същество в своята амбивалентност? От някой, който да й
предложи закрила и ориентация: от силна родителска фигура.
На пръв
поглед такава сякаш има. Бащата крал пита угрижен: „ Дете мое, защо се
страхуваш, да не би пред вратата да стои великан и да иска да те отведе?”
по-късно той предлагаш сякаш и ориентация: „ Каквото си обещала, трябва да
изпълниш. Върви и му отвори.” Но нещо ни притеснява. Грижовния въпрос твърде
много недовижда реалната ситуация на дъщеря му. Бащата крал смята, че нейният
свят все още е населен с великани,
приказни същества и творения на детската фантазия, които могат да бъдат
прогонени с успокоителни бащини думи, изречени при това с чувство на
превъзходство. В действителност това „дете” отдавна е напуснало света на
детството и има големи трудности в общуването. У нас се събужда подозрението,
че въпросът му е по-скоро родителска превземка, отколкото родителска
загриженост. А ориентацията, която той дава е празна морална формула, която
изобщо не отговаря на ситуацията и нуждите на кралската дъщеря. Нейният страх и
объркване той посреща с един абстрактен
принцип: „ Каквото си обещала, трябва да изпълниш”. Той не се интересува как се
е стигнало до това, обещание, какво всъщност се е случило при кладенеца. Той
вече знае решението на проблема , при това бързо и категорично. А как се
чувства кралската дъщеря, не е от голямо значение.
Тук отново
ясно се вижда, че животът на кралската дъщеря е подвластен на едностранчивия
мъжки принцип и женско-майчинското не излиза на преден план. В него царуват
морални принципи и логически заключения, а не вчувстване и разбиране на
конкретната ситуация. Важно е единствено дъщерята да бъде послушно момиче,
което да „функционира „добре и да дава поводи на бащата крал да се усеща в
превъзхождаща позиция и да харесва своята морална порядъчност.
Жената принцеса
е имала такива родители. До нея е достигнало посланието, че самата тя не е
ценна и значима, ролята й е да бъде мило, сияйно и адаптивно дете, за да бъде
харесвана от родителите си и да им дава усещането, че са добри родители. Те не
са я научили на действително важните неща в живота, например как човек създава
връзки и какво означава да станеш жена. Предлагани са й единствено абстрактни
принципи, които тя е овътрешностявала като свой собствен „ Аз-родител”. С този
„ Аз-родител” тя търси опора и ориентация в живота, но не ги намира. Тя не може
истински да се грижи за себе си и своите потребности, защото не притежава един
„ хранещ Аз-родител”, а конфронтира своите собствени чувства – страх и
сърцебиене – с моралните принципи на нейния критичен „ Аз-родител”.при това
същото важи дори и за обещания, които както и в приказката – изобщо не могат да
бъдат изпълнени. В своята амбивалентност и липса на ориентация жената принцеса
няма на разположение ясен и помагащ „Аз-родител”, защото собствените й родители
не са й предложили добър модел. Следователно тя не притежава ориентир и закрила
в живота, загърбва собствените си чувства и се поддава на натиска отвън и
отвътре.
Жабокът
сякаш интуитивно усеща това. Докато
принцесата разказва, той налива масло в огъня. „ Даде ми дума, приеми ме”.така
той предлага на краля и на „критичния Аз-родител” на жената принцеса ключовата
дума: „ каквото си обещала трябва да изпълниш”. Конфликтът се разрешава не с
обръщане към нейните чувства и възможности, а с посягане към унаследени морални
принципи, които са валидни на всяка цена, дори и ако погубват човека. На това
място в историята на връзката е направена следващата крачка. Принцесата отваря
вратата. Нейната гузна съвест, родителските морални принципи и собствената й
нерешителност отново са препречили пътя на раздялата.
Моралът и
моралните задължения често играят голяма роля във връзките принцеса –жабок. С
безпомощност / вземи ме с теб, аз не мога да тичам като теб”/ и морални апели
/”дума даде”/ мъжът жабок лесно може да накара жената принцеса да се почувства
гузна. Нейният собствен критичен „Аз-родител” става негов съюзник и този подход
се превръща в мощна стратегия за изтръгване на нещо, което не се ражда от само себе
си, а именно благосклонност, както и за обезсилване на нещо, което е в
противоречие с желанията му, а именно нейната дистанцираност.
Важно е да се
отбележи, че когато скачеността „помощ за любов – любов за помощ” вече не е
ефективна, жабокът прибягва до ново средство – това на моралния натиск. Любовта
между мъж и жена или съществува сама по себе си, като дар, без условия и
предпоставки, или изобщо не съществува. Тя не може да бъде подмамена с
отзивчивост и помощ, още по-малко изтръгната с морални съображения. „ Но ти
нали ми каза..” ако с този упрек се завежда иск за любов, изобщо не се
оставяйте да бъдете въвлечени в подобен разговор, той със сигурност ще завърши
с безсмислени разправии.
Нека все пак
не забравяме нуждите на мъжа жабок, които пораждат това желание за изтръгване
на любов с морални аргументи и предлагане на помощ. Той отново преживява това, което
толкова често му е било причинявано в
отношенията с неговата майка: тя не е била до него, на негово разположение и
той е трябвало да прибягва до все по силни средства, за да осъществява контрол
над нея и да я обвързва към себе си. Сега той използва същите манипулации,
които някога е научил, защото вижда надвиснала опасността, любимата да му се
изплъзне и той да трябва отново да се гмурне в дълбините.
Често се
среща подобно манипулативно поведение – да се покажеш на другия готов да
помогнеш или пък безпомощен, или да му вмениш чувство за вина. Разбира се, само
по себе си това поведение е лошо. Но нека не забравяме екзистенциалната нужда,
която го е породила: отчаяният опит да се изтръгне насила нещо, което се
получава единствено като дар, но от което човек се нуждае на всяка цена, за да
съществува.
Аз те обичам
, защото се нуждая от теб
