В живота едно дете се появява в семейство на емоционално интелигентни родители, които са готови за появата му и ще му дадат стабилна основа за развитие и здравословна нагласа към живота и себе си – че е ценно без значение какви са постиженията му, че те ще му пазят гърба и ще го подкрепят, дори и да прави избори, различни от техните, дори и да греши. Такова дете израства с усещането, че животът е приключение и без голям страх от грешки. То ще пада и ще става много по-лесно от другите деца. Ще поема рискове, защото има опора и корени – неговото зряло, любящо семейство.
Други деца се раждат в зле функциониращи семейства – дали заради това, че родителите не са били готови да станат родители, или защото не са подходящи един за друг, или защото не са разрешили своите собствени въпроси и дисбаланс в живота… причините са много.
Критиката, перфекционизмът, напрежението в такива семейства преобладават и детето израства в атмосфера на несигурност. С възпитателна цел, за да е послушно и да внимава на всяка крачка, то получава заплаха, че няма да го обичат повече, ако не прави, каквото му се казва или другата крайност – не му обръщат внимание и то расте с усещането, че не е важно. Родителите му имат други приоритети. Такова дете няма усещането за опора и здрави корени, каквото другото дете усеща.
Такова дете може да повтори опита на родителите си и да създаде същото нещастно семейство някой ден или да избягва обвързването на всяка цена, да се страхува да рискува, да има потенциала за професионална реализация, но да не го разгръща, защото ако сгреши, няма да има любящ човек зад гърба си, който вместо да го критикува и мъмри, просто ще му подаде ръка. Такова дете може да има много мечти, но страхът от грешки и болка да е още едно допълнително препятствие за преодоляване, освен другите, с които се сблъскват всички деца.
Разбира се, такова дете има и шанса като порасне да осъзнае, че не е получило добър пример от родителите си и да реши само да намери свой собствен път към щастието, да излекува незарасналите рани и, за разлика от своите родители, да живее осъзнато.
Възхищение заслужава всеки, който следва мечтите си и преодолява страховете си. Нека просто не забравяме, че някои неща са невидими за очите и преди да сложим оценка дали някой е смел и колко е смел, да си спомним, че не винаги знаем от къде е тръгнал, за да стигне точката, в която ние сме се запознали с него. Най-голяма смелост се изисква, за да надникваш в собствената си сянка, да си честен със себе си и близките си хора, да превъзпитаваш себе си, след като си осъзнал, че родителите ти, колкото и да са те обичали, не са успели да изградят самоувереност у теб, каквато други хора приемат за даденост. А ти сам трябва да си я изградиш. Трябва да се „родиш” наново и да избереш път, различен от този, който си видял в детството си. Ето на това аз казвам смелост.
Дори за други хора твоите крачки да изглеждат мънички стъпчици напред, за теб това може да са гигантски скокове. В обществото критериите за смелост и успех е възможно никога да не се променят, но важното е вътре в себе си да знаеш какви са твоите победи и да им се радваш от сърце! Не се сравнявай с другите, ако искаш усещане за щастие. Върви по пътя, който те балансира и остави останалото да се нареди от само себе си.
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
