„Родителят винаги
трябва да пита себе си:” в какво е моята вина за създалата се
ситуация? И да поиска извинение за своята грешка, обяснявайки на детето си
истинската причина на достъпен език.
Детето винаги ще прости и ще се учи от
всяка грешка”
Луле Уйлма
Какво е характерно за творческите и успешни хора
-
Любопитство
-
Винаги намират възможност там където
другите се губят
-
Не се страхуват да излязат от общо
приетите рамки
-
Умеят да постигат състояние на пълна
погълнатост, когато правят нещо, а всичко останало остава на заден план. Времето
спира и човек забравя за целия свят.
Забележително е, че тези качества
са присъщи за децата. Без любопитство, нашите мъничета не биха се научили да
пълзят, ходят, говорят. Леко и безгрижно с особен ентусиазъм децата излизат от
рамките на всяко знание, на всяка система. Същото се отнася и за онова особено
състояние, когато са изцяло погълнати от заниманието си. Изначално детето
познава това състояние. То го забравя в резултат на нашето възпитание. Абсурдното
е, че качества, които трябва да се съхраняват и развиват се потискат.
Основни навици на родителите с които пречат на децата си да станат лидери в собствения си живот:
Ø Не позволяваме на децата да
рискуват
Ние
живеем в свят, който на всяка крачка ни предупреждава за опасности. И ние правим
всичко възможно, за да защитим нашите деца. Нали това е наша работа? Ние ги
изолираме от здравото рисково поведение и това оказва обратен ефект. Защото децата,
които не играят на вън и никога не са си удряли коляното, развиват огромно
количество фобии. На детето му е нужно, поне веднъж да падне, за да разбере, че
това е нормално. Тийнеджърът е нужно да се раздели с приятелката си, за да осъзнае,
че емоционалната зрялост е важна за дългосрочни отношения.
Ако
родителите постоянно и напълно изключват риска от живота на своите деца, много
скоро ще видят в техните лица лидери на високомерието и ниската самооценка.
Ø Твърде бързо родителите се
притичват на помощ
Младите
хора днес не развиват определени жизнени навици, които са получавали децата
преди 30 години, защото възрастните през цялото време са бъркат и решават
проблемите вместо тях. Когато ние твърде бързо се притичваме на помощ и
злоупотребяваме с нея, отнемаме на своите деца възможността да се научат да се
ориентират в трудни ситуации и самостоятелно да решават своите проблеми.
Такова
възпитание често пропуска основния принцип на лидерството – умение да се
решават задачи без странична помощ. Рано или късно децата свикват с това, че ги
спасяват – „ ако не стане, възрастните ще ми помогнат и ще оправят
последствията от моята постъпка”. Реалността обаче не работи така и когато детето
излезе от семейството, то се сблъсква с невъзможността си да вземе решения и да
носи отговорност за постъпките си. Това го кара да се чувства некомпетентно,
неадекватно, нереализирано.
Идеята
„ ти винаги си победител” задължава нашите деца да се чувстват особени. Но този
метод предизвиква неочаквани последици. С времето децата осъзнават, че само
мама и тате ги считат за гениални. И никой друг. Те започват да се съмняват в
обективността на своите родители. Тази подкрепа радва, но е далеко от
реалността. Когато ние през цялото време сме във възторг и не обръщаме внимание
на лошото поведение, ние учим децата да мамят, да преувеличават и да избягват
трудностите в живота.
Ø Детето не е задължено да обича
родителя всяка минута. Децата могат да понесат разочарование,
затова не се страхувайте да кажете „не”, „ не сега”. Нека детето да се учи да
се бори за това, което цени и за това, което действително му е нужно.
Родителите често поощряват децата си с подаръци. Особено трудно е за тези,
които имат няколко деца. Когато детето в нещо преуспява, на нас ни се струва
несправедливо да наградим само едното. Това не е реалистично. Освен това, ние
губим възможност да покажем на нашите деца, че успехът зависи от тях и
собствените им действия и добри постъпки. Трябва да бъдем внимателни – да не
приучим детето, че добрите оценки ще бъдат винаги възнаграждавани с отиване в
магазина. Ако крепите отношенията си основно на материални възнаграждения,
децата няма да изпитват нито вътрешна мотивация, нито безусловна любов към родителите.
Ø Ние не споделяме грешките си
Рано
или късно израстващите деца ще поискат да разперят криле и да придобият
собствен опит в живеенето. Ние като възрастни сме длъжни да ги подкрепяме в
този стремеж. Това не означава, че не можем да им помагаме да намерят нужното
направление. Важно е родителите да споделят с децата си грешките, които са
правили в тази възраст. Така , че да се научат да правят правилния избор. Децата
трябва да са готови да се сблъскат с неуспеха, с последствията от собствените
си решения. Нужно е да се разказва на децата за нашите чувства в момент на
сложни ситуации. За това, какво е било двигателя и какви уроци сме научили. Ние
не можем да сме единствените, които оказват влияние на децата ни, но ние можем
да окажем най-позитивното влияние.
Ø Ние приемаме интелекта,
надареността и влиянието за зрялост
Интелектът,
често се използва като мерило за зрялост на детето. Вследствие на това, много
родители считат, че умното дете е готово за всякакви жизнени ситуации и
обстоятелства. Но това не е така. Едно е да имаш шестици в училище, да имаш
дори енциклопедични знания и съвсем друго е да можеш да се заявяваш, да
управляваш конфликти, да поемаш отговорност. Дори и когато детето е надарено в
една или друга област, то не значи, че е готово за живота.
Ø Не практикуваме това, което
проповядваме
Като
родители ние трябва да служим за модел, образец на своите деца. За да им помогнем
да развиват техния характер и да ги
научим да отговарят да техните думи и действия. Но много често правим това,
което им забраняваме. „ Не викай !” – докато им крещим. „Не е хубаво да се пуши”
– докато загасяме поредната си цигара. Интересно проповядваме и за лъжата.
Замислете се.
Вярвам,
че за теб е много важно бъдещето на твоите деца. Желая ти да постигнеш здрави,
щастливи и доверителни отношения със своите деца.
