На човек му е много трудно да остава сам и да
поглежда вътре в себе си. Трудно е да погледнеш там, където е пусто и тъмно,
където няма светлина или звезди, чист въздух, за да дишаш без да се задъхваш.
Болно и тъжно. Трябва да бягаш, за да не умреш, трябва да търсиш светлина,
въздух, наслаждение, да гледаш в светлината, за да се убедиш че имаш очи, та
нали току що излезе от тъмнината, от вакуума, не се връщай там, там е
болезнено, тъжно…
Това усещане
на човек, който бяга от себе си и търси неща, които биха привлекли, които
заемат времето, предизвикват чувства и усещания. Това е единственият способ на
човек да се почувства жив. Но често това оказва временно влияние. С времето
тези неща стават все по-малко ярки, все по-малко интересни. И идва моментът
когато човек не знае с какво да си запълни времето. Всички наоколо му се
струват безинтересни и му липсва мотивация за каквото и да е.
Тялото поема
решението на проблема, когато душата не търпи, тя започва да руши тялото…
Често
клиенти идват препратени от лекари, които не откриват причина и нужда от
лечение.
Бягайки от
себе си човек не може да намери своето щастие. Само контакта сам със себе си може
да ни спаси от чувството за самота. Там където е тъмно и пусто можем да запалим
светлина, да запълним с мелодия, без да бягаме от страха. Просто трябва да
поостанем там и да усещаме, приемаме, тъжим, …та нали и това е наше. Да дадем
смисъл на това, което е…
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
