Всички ние
знаем, много знаем за родителството. Понякога четем, друг път залагаме на
системата проба – грешка, трети път на съвети на родители, приятели, а много
често действаме интуитивно. Моето мислене, е че добрият родител е този, който
непрекъснато учи.
Ще се опитам
накратко да споделя за ефективните и неефективните стратегии, с които
родителите боравим по отношение на емоциите.
СТРАХ
Неефективният
родител
Трудно му е
да се справи със собствените си страхове и така превръща детето си в заложник
именно на тях. Посланията обикновено
звучат така: „ Не бива да правиш нищо опасно, знаеш че се страхувам за твоя
живот!”, Хабят цялата си енергия и държат
фокуса си в илюзията, че могат да предпазят децата си , за да престанат да се
страхуват. Последствията върху децата са опустошителни – висока тревожност,
неувереност, свръх предпазливост която им пречи да опитват, опознават себе си и
света. От тук и изключителна неувереност.
Ефективният
родител
При него се
наблюдава способност да работи със собствения
си страх. Тези родители пращат послание на детето си, че светът е разнообразен,
понякога е опасен, друг път безопасен, в него има неща, които са трудни за
разбиране от веднъж и че е добре да си даваме време за мислене и преценка.
Очевидно е ,че опасностите трябва да се избягват, нужно е да защитаваш себе си.
Важно е да бъдеш включен в реалността, а не да я избягваш. Вслушвайки се в себе
си и отчитайки реалността е възможно да реагираш най-адекватно.
Как става
това?
При опасност
– Хайде да направим максималното за обезопасяване,но ще го направим ако това си
струва. Как мислиш?
При трудност
– Нека да я преодолеем, аз ще те подкрепя, от къде да започнем?
При сложност
– Да, това е предизвикателство, да отговорим на него? Ще опитаме ли?
Това са
варианти, но минавайки през тях детето се учи да се среща със света, не да го
избягва. То ще се чувства силно, внимателно, способно.
ВИНА
Неефективният
родител
Преизпълнен
с родителска вина. Често не е способен да прави разлика между своята грешка и
тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи много по-негативен
отклик от вечно виновния родител, за разлика от родителя, който е способен да
приема, че грешките са част от живота. Детето на вечно виновният родител също е
вечно виновно и затова обикновено притежава ниска самооценка и е твърде
неспокойно и напрегнато.
Ефективният родител
Способен е
да приема себе си във всички свои решения, и удачните, и неудачните. Способен е
да се ориентира не към най-бляскавите решения, а към най-оптималните. Учи
децата спокойно да приемат грешките си и да носят отговорност за същите. Това
им помага да не се страхуват от наказание
и да не насочват отговорността към другите.
Учи ги да
възприемат грешката като следствие на взетото решение, което може да бъде
осъдено. Разбира, че задачата на детето не е да се чувства лошо и виновно, а да
може да се замисли кое точно решение до кое точно е довело. Освен това учи
детето да приема и да се справя с евентуалните щети, последвали допуснатата
грешка. Прави разлика между детските грешки, естествени за живия човек и своята
родителска роля. Разбира се, че грешките на децата не го правят лош родител. За
него те означават, че децата не бездействат.
Той знае, че
грешките са опит и не се фокусира върху избягването им, а учи децата да
размишляват, да опитват, да носят отговорност и да трупат опит.
ТРЕВОГА
Неефективният
родител
С голямо
усилие издържа на непредвидимостта и съпътстващата я тревога. Опитва да се
освободи от нея на всяка цена, даже предизвиквайки и заразявайки с нея
околните, в това число и собствените си деца. Живее в рамките на катастрофални очаквания.
Не вярва в силите си. Не вярва в способността си да се справя с живота и това възпитава в своите деца. Затова се опитва
да предвижда, да планува, да обмисля всичко. Често това му пречи още повече,
защото животът е склонен въпреки всичко да излиза от рамките на всякакви
планове. Поради тази причина, емоцията, която възниква даже и при най-малката
заплаха заплануваното събитие да се срине, често ляга върху детските плещи.
Постоянно се фокусира върху проблемите на детето, а не върху неговите умения и
способности. Непрекъснато му напомня за това с послания – поправи се, бъде
друг, иначе… сравнение…
Ефективният родител
Дава послание
на детето – хайде да направим план, ако нещо не тръгне, ти имаш въображение,
сръчност, ум, общителност, сила и т.н. Родителят учи детето си да търси опора в
себе си, в своите таланти и способности, което му помага да не се загубва и в
най- необичайната ситуация, а напротив, да действа и да минава през
трудностите. По този начин децата си правят извода Аз мога.
Вярата в
себе си и в своето дете помага на родителя да приема спокойно непредвидимостта
на бъдещето. Той учи детето да опознава себе си, своите силни страни, ресурси,
възможности, способности за справяне.
ГНЯВ
Неефективният
родител
Страхува се
от собствените си чувства и особено от гнева. Потиска ги и изпитва силна вина,
когато гневът все пак пробие навън. Избира пасивно – агресивни, заобиколни,
манипулативни форми за проява на агресивни чувства.
Ефективният родител
Не се
страхува да изрази гнева си, но винаги адекватно на ситуацията с точно избрания
адресат. Познава болезнените си точки и предупреждава близките си за това,
което може да предизвика у него гневни реакции. Способен е да устоява на гнева,
насочен от някой отвън, в това число и от децата.
Така
стигнахме до извода, че ефективният родител е този, който е способен да разбира
себе си, да се приема, да израства, вместо да се покрива, налага и т.н.
Ако искате
да опознаете себе си и своите емоции, как реагирате като ефективни или
неефективни родители, включете се в тренинговите групи „ Родителските грешки.
Как да възпитавам детето си или да превъзпитам детето в себе си”
Даниела Василева - психолог
