Със сигурност
всеки родител е изпадал в ярост, истерия, гняв когато детето му излъже. Думите
и наказанията след подобно действие са толкова много и различни, колкото са и
родителите. Ако това се повтори, потрети
родителите преживяват безсилие и водят децата си в кабинета на терапевта.
Та, за
детската лъжа иде реч днес. Но по един малко по-различен начин. Преди да
поговорим за това защо децата лъжат и какво прикрива детската лъжа ми се ще да
си отговорим на няколко въпроса скъпи родителю.
Въпрос
първи: Замислял ли си се, защо си толкова фокусиран върху лъжата на детето си?
Въпрос втори:
Защо прощаваш лъжите на медиите, на родителите си, на близките си приятели? Но
гледаш по различен начин на лъжите на детето си – наказваш ги.
Въпрос трети:
защо прощаваш лъжите на партньора си, прощаваш и оневиняваш и собствените си
лъжи, но не си готов да направиш това по отношение на детето ти?
Добри въпроси
нали? Замисли се.
Аз също съм
родител и също се замислям и първата асоциация която ми идва на ум е, че когато
детето излъже аз се чувствам близко до усещането на Юлий Цезар, когато узнал,
че приемният му син участва в заговор против него. „ И ти ли Бруте?!”. По-нататък
всеки родител формулира нещо, което е негово, като например: ” Аз те храня,
гледам те, осигурявам ти всичко, а ти….”.
А долавяте ли как тук не става въпрос за лъжата, а за
усещането за предателство?
Та, за
лъжата иде реч. Лъжата е твърде обичайна за нашата народопсихология. Истината пък
е съставна част от любовта. Представете си една каруца в която сме впрегнали
лъжата и истината. Всяка от тях отива в различни посоки и този впряг не върви
наникъде. Може да е само един впряга – или истина или лъжа.
Възрастните,
знаем кога да впрегнем истината и кога лъжата. Огледайте себе си и вижте –
поведението и у дома и това в обществото. Два различни впряга. Но децата това
не го умеят още. Това е и причината често да попадат в капаните.
Ще кажеш, аз
и в нас и навън съм си все същия, аз съм се научил да бъда себе си…
Лъжеш!
Ти си
възпитан човек, нали? А това вече те кара да лъжеш или да казваш полуистини, с
такт, с добър тон. Възпитаните хора не казват на тежко болен, че изглежда като
смъртник, на приятелката, че от често ходене на плаж и солариум бръчките й
стават по-дълбоки… ние не произнасяме това, което си мислим, че ще обиди или
разтревожи другия. И докато правим това, не мислим за себе си като
непрокопсаници, патологични лъжци и т.н.
Но, ако детето ни излъже, обвиняваме го и му чертаем перспектива в която
в бъдеще ще стане отрепка, никой няма да му вярва, ще стигне до затвора…Така ли
правиш родителю?
А помниш ли
как на същото това дете, каза че го е донесъл щъркела или пък си го купил от
магазина, че ако не те слуша, няма да бъдеш повече негов родител, че ако ….
Приказните персонажи и лъжата
Всички родители
четем и разказваме приказки на своите деца, в които приказните персонажи, за да
направят своето геройство лъжат. Маша лъже мечока, че „ нависоко седи, надалеко
вижда”, Пепеляшка лъже принца представяйки се за принцеса. Тя никога не би
намерила този път на щастието по честен начин. Русалката се превърнала в момиче
и се омъжила чрез лъжа.
Защо предлагайки
на децата такива персонажи като образци ние се надяваме, че децата ще останат
безкрайно честни? Защо искаме това от децата си, знаейки, че за такива хора
светът е особено болезнено място за съществуване?
Съществува противоречие.
Ако родителите искат да възпитат честен човек, те не биха разказвали на децата
си тези приказки, в които доброто побеждава злото и справедливостта
тържествува. Те биха разказвали истински истории като тази, в която Джордано
Бруно защитавайки своите идеи са го изгорили на клада. А Галилео Галилей,
виждайки испанската заплаха изведнъж признава, че земята е център на Вселената,
човекът е нейния венец и остава жив. По-късно да прочетем на децата си всички
утопии на Томас Ман, Кампанела и да не пропуснем факта, че всички те са
написани в затвора. Да разкажем как Жана Дарк, разбирайки че ще бъде изгорена
на клада, в ужас излъгала, отказвайки се от думите си, че чува божествени
гласове. След това събирайки цялата си смелост, тя предпочела да се върне в
общуването с тях, облякла мъжки дрехи и честно признала, че именно гласове я
водели в походите. И са я изгорили. С такива истини е пълна историята на
човечеството.
Ако ние
разказвахме такива истории на нашите деца, дали щеше да им се иска да живеят в
този свят? Дали би им се искало да
стават от леглото?
Семейството затова
е уникално, защото постепенно въвежда децата в света на реалността. Безопасното
семейство не дава на детето си целия жесток свят с глътка мляко, а пази
крехката детска психика от проблеми, които още не са подвластни на неговия
разум. Такова семейство предлага на детето задачи съответстващи на
възрастта и психическите възможности да
са разбере случващото. Така получавайки знания детето се учи да преодолява
проблемите, а не да ги избягва.
И всеки път,
когато ни стане тежко, ние не си спомняме последните дни на Жана Дарк, а
реабилитацията й след смъртта, неосъзнато се опираме на факти от живота на
златното момиче, убеждавайки себе си, че сто процента ни предстои чудо. И това
ни помага да напрегнем сили, да преодоляваме трудности, в крайна сметка да
побеждаваме. Помага ни вярата в чудото, което са вложили в нас нашите близки
още тогава, когато сме били малки.
Очевидно е,
че силата позволяваща ни да преодоляваме себе си и да постигаме резултати се
опира на лъжа.
Следва продължение
