Когато работим над проблема със самотата, също като при работата с всеки
друг проблем, трябва да започваме от себе си. Всички знаем поговорките
„Подобното привлича подобно“, „Пари при пари отиват“ и аз искрено вярвам, че те
са валидни и по отношение на любовта. Какво да направим, за да се потопим в
океан от споделена любов? Трябва да започнем да правим за себе си същото, което
правим за Другия във връзката или с други думи, да се признаем в любов на себе
си
Да се запознаем със себе си
Отначало влюбените се опознават: кой как се казва, кой какво обича да яде,
как си почива, коя е любимата му паста за зъби, какви са родителите му, каква е
историята на семейството и т.н. Колко знаем за себе си? Първата ни задача е да
се изучим във всички сфери на живота – да разберем какво обичаме, какво не и
защо. Да изясним любимият ни сладолед наистина ли е този със шам-фъстък или
може би го смятаме за любим, защото от 25те вида сме пробвали само 10 през
живота си? Втората задача е да се обърнем към корените си, да поразпитаме
бабите и дядовците си, да научим семейните истории, да открием това, което са
ни предали по наследство: външност, черти на характера, таланти. Следващата
стъпка е да открием това, което не използваме в живота си, но можем да получим
от предците си просто защото сме се родили. И, повярвайте ми, ще сте приятно
изненадани от богатствата, които ще откриете.
Да се погрижим за тялото си
Тялото е първото, с което се отъждествяваме. И в каквото и да вярва всеки
от нас, тялото е неделима част от нас в този живот, който преживяваме тук и
сега. Нашето тяло по-добре от нас може да разкаже за качеството на живота ни,
тъй като именно чрез тялото се проявява вътрешното ни дете. Колко често се
вслушваме в тялото си? Колко добре го познаваме? Винаги ли задоволяваме нуждите
му? Добре ли се грижим за него? Колко често го докосваме? Какви са тези
докосвания? Човек може да се мие или маже с крем по различен начин. Да си
припомним как докосваме своите любими. Доколко днешния ни допир до собственото
тяло е наситен с любов, ласка и нежност?
Да се съобразяваме с желанията си
Към желанията на любимите ни хора се отнасяме с трепет и искаме да ги
изпълним. Буквално желаем желанията на любимия човек. А колко често прилагаме
това към себе си? Колко често пренебрегваме собствените си копнежи само защото
не се вместват в плана ни за деня или защото според нормите на обществото това
не ни се полага или защото просто се боим да си ги признаем или защото смятаме,
че още не е дошъл подходящия момент?
Да защитаваме интересите си
Винаги е приятно, когато някой се застъпи за нас и не позволи да ни
обиждат, да отстоява правата ни. Ние с удоволствие, а понякога и с гордост
правим това за любимите си хора. Но правим ли го за себе си? Например,
забелязваме, че касиерката е надписала сметката – ще й кажем ли или ще я
оставим да се възползва от парите ни? Сервитьорката ни носи престояла салата –
ще я помолим ли да я смени или ще се направим на сити? Знаем, че поведението на
човека ни причинява неудобство – ще го търпим ли или ще положим усилия да
променим ситуацията?
Да събираме своите силни страни и умения
Когато се влюбим, описваме предмета на обожанието си на всички свои
приятели като носител на най-добрите качества и силни страни на Земята. С
времето, ефектът на новото отминава, ние свикваме с тези достойнства и спираме
да ги забелязваме. А със себе си живеем толкова отдавна, че не проявяваме
интерес към нещата, които ни се получават добре. Най-лесния начин да се
сблъскаме челно със силните си страни е да съставим техен списък: физически,
духовни, а също и списък на всичко, което правим добре и непрекъснато да
допълваме списъците. Особено добре е, когато имаме документални потвърждения на
успеха (дипломи, награди, сертификати) да ги извадим от шкафа и да ги поставим
на видно място за наша радост.
Да се окуражаваме и възхищаваме на себе си
Най-лесният начин да доставиш удоволствие на другия е да го похвалиш за
свършената работа или да се възхитиш на успехите му. И както вече споменах, тъй
като се познаваме твърде отдавна и твърде добре, вече сме забравили, че и ние,
също като останалите, се нуждаем от собственото си възхищение и похвала. Днес
сте пристигнали навреме за срещата? Похвалете себе си! Най-сетне сте се
справили с отдавна мъчещата ви асана в часа по йога? Възхитете се на себе
си! Всеки ден извършваме малки дейности, които заслужват похвала, възхищение и
радост. Не се срамувайте да се радвате на собствените си ежедневни успехи.
Да си даваме време насаме
Нуждата от уединение е толкова естествена за всеки човек, както и потребността
да се намираме сред хора. Колко пъти чуваме „Имам нужда да остана насаме“ и с
уважение се отнасяме към потребността на Другия, като го оставяме сам. Когато
не сме във връзка, може да ни се стори, че нямаме нужда да оставаме насаме със
себе си, но не е така. През целия ден сме сред хора: пътуваме в метрото,
срещаме се с колегите, висим в социалните мрежи, у дома общуваме с роднините,
гледаме сериали и прочие. А всъщност възможността да останем насаме със себе си
е голям разкош в днешно време. Понякога е жизнено необходимо да изключим
телефона, да изключим компютъра, да излезем сами на разходка или да отделим
време за медитация, за да постоим в тишина и мир, наблюдавайки себе си отвътре.
Да уважаваме себе си
Да уважаваме другия означава да не престъпваме границите му. Например – не
слагаме лук в храната, щом партньорът ни не го яде. И не правим още много други
неща, които могат да му причинят неудобство, просто защото го обичаме, ценим и
уважаваме. Да проявяваме уважение към себе си означава да спазваме собствените
си граници, което разбира се, изглежда като дреболии, но винаги детайлите
оформят крайната картина. Ако не ни е удобно да говорим по телефона,
докато караме – можем да не говорим. Ако не ни харесва храната – можем да не я ядем,
а да идем и да си купим нещо по наш вкус. Ако обичаме реда, задачата ни е да го
поддържаме. Ако дадем обещание на себе си или някой друг – най-добрия начин да
уважим себе си е да сдържим обещанието.
Да спрем да се заглеждаме по другите
Съгласете се, че винаги е обидно, когато партньорът ни сравнява с други
хора от нашия пол или просто им се любува в наше присъствие. А колко често ние
самите го правим със себе си? Колко често се сравняваме с другите? Винаги ли
това сравнение е в наша полза? Ако ни е мъчно всеки път, когато близък човек го
прави с нас, вероятно изпитваме болка и когато сами го правим със себе си.
Време е да прекратим този мазохизъм и да се захванем с нещо по-приятно и
полезно.
Да се вслушваме в интуицията си
В моя живот имаше ситуации, когато действах без всякаква логика, следвайки
само порива на сърцето (интуицията или шестото чувство) и това водеше до
отлични резултати. Понякога интуицията ни по-добре от нас знае какво да
направим в момента. Понякога си струва да проявим гъвкавост, да оставим всички
планове за днес и да се оставим на потока на живота, в който се случват чудеса.
Веднъж ми дойде мисълта „Трябва да съхраня всички файлове от лаптопа на външния
твърд диск“. Тогава си казах „Що за глупости! Лаптопът ми е наред.“. Но след
като поразмислих малко, реших, че прехвърлянето на данните няма да ми отнеме
много време и го направих. След два дни лаптопът ми се повреди. А аз се
зарадвах, че се вслушах в интуицията си.
Да приемем своята истина
Честността е най-добрата политика. Колко по-прости стават отношенията в
двойката, когато и двамата могат откровено да си признаят нещо, както и да
приемат откровеността на другия – с други думи – да позволят на Другия да бъде
самия себе си. Всеки от нас има право да промени плановете си, да изпада в
различни настроения, да изпитва различни чувства. Ние не винаги приемаме тези
промени у любимите си хора, но как стоят нещата със самите нас? Колко често си
позволяваме да сме себе си? Осъзнаваме ли истинските мотиви за постъпките си
или им намираме благородни оправдания? Позволяваме ли си да преживяваме
отрицателни чувства като страх, гняв, ярост, тъга или бягаме от тях,
усложнявайки си живота?
Да престанем да се " ядем" за направените грешки
Спомнете си, колко е неприятно, когато ни напомнят за някоя грешка отпреди
два месеца. Много често отношенията се разпадат, защото у дома ни чака този,
който не пропуска да напомни за миналите ни грешки. А ако не можем да избягаме
от този, който ни „яде“, защото това сме ние самите? Всичко, което можем да
направим днес е да спрем обвиненията, да помислим какво бихме направили
по-различно сега в такава ситуация и да го запомним. А случилото се да
оставим в миналото, в което сме постъпили така, както сме могли тогава, защото
за нас това е било единственото възможно решение, в онзи отминал момент.
Да благодарим на себе си
Когато някой ни обръща внимание, прави ни комплименти, готви ни вкусна
вечеря или върши други приятни неща за нас, как реагираме обикновено?
Благодарим. И няма нищо сложно или срамно в това да го направим и за себе си.
Днес сме били внимателни към себе си, вслушвали сме се в желанията си,
погрижили сме се за себе си? Ами да си благодарим тогава. Занимавали сме се със
спорт? Да си благодарим, затова, че сме отделили време за тялото си, спазили
сме обещанието си да не хлътнем в близкото кафе по пътя към фитнеса. Самички си
приготвихме обяд? Да си благодарим за научената нова рецепта и красивото
сервиране. И, между другото, най-добрата благодарност е тази, която идва
веднага.
Да се пазим
Защо пазим любимите си? Защото няма други такива на Земята. Съществува само
един любим човек. И ако след време се разделим и започнем връзка с
нов човек, той отново ще е единствен по рода си за нас. Всеки от нас е
единствен на Земята – няма друг с такова съчетание на физически, емоционални,
умствени и душевни качества. Всеки от нас е особен по рождение и затова
заслужава да се отнасяме към себе си с уважение, грижа и любов.
Едва довършвайки статията забелязах, че всичките 14 начина да се признаем в
любов на себе си, освен, че са прости за изпълнение и не изискват титанични
усилия, са и безплатни. Насладете им се!
А.Коновалова
