Възможна ли е раздяла без болка?
Как да преживея раздялата?
Идва ми да го смажа! Трябва ли да се плаша от това?
Има ли светлина в тунела?
В живота си се разделяме неминуемо. Разделяме се с любими неща, с навици, с приятели, с работа, с партньори... Раздяла е възможна и когато сме на 20, 30, 40, 50.... И всяка раздяла предизвиква в нас низ от емоции. И всяка раздяла боли.
За връзка са нужни двама. За раздяла също.
Често клиенти ме питат: " Какво да направя, че да не е болезнено?"
Но ме питат по различен начин.
Единият - стигнал до решението, дал си време да го обмисли, осъзнае, предприеме. Стремежите му седят по-скоро насочени към въпросите как да го съобщи, за да е по-безболезнено за партньора. Как да каже на детето за раздялата или развода. Този човек вече е минал през емоционални преживявания, лъкатушил се е, питал се е. Сега е сравнително спокоен и търси най-добрия и щадящ път за него, партньора и детето. Тук няма пик на емоция.
Другият - с усещане, че цялата му вселена е преобърната. Нахлули са болките от всичките изоставяния в живота му. С чувството, че е ограбен, разбит на хиляди парченца безнадеждност. Сякаш го няма хоризонта, не вижда напред, няма бъдеще. Хоризонтът му е твърде близък - ето до тук, до болезнения удар на сърцето. Този човек по - скоро пита: "Как да се справя с болката? Как да продължа? Мога ли? Съмнявам се!". Разбира се, близките му приятели вече са му казали, че ще му мине, че времето лекува. Но той не усеща това, не и сега. Защото той пътува по пътя на раздялата с тъгата в него. Нужно е да премине през различни психологически стадии, за които ще поговорим тук. Тъй като знанието, осъзнаването ни карат да разбираме какво се случва, има известна доза предвидимост и не се плашим.
Първият етап от процеса на раздялата е ступор, шок.
Другият партньор е вцепенен е от случилото се. Иска на всяка цена да открие причините за раздялата. Фокусира се върху думите, жестовете на партньора. Губи съня си, повишава се тревожността, объркаността достига нива на дезориентация. Ако не е имал предусещане за раздялата, ако тя е била неочаквана за него, този етап на ступор може да продължи няколко седмици.
Вторият етап от процеса на раздялата е отричането
" Това не се случва с мен! Не може да е вярно! Това са глупости". " Та аз направих всичко за нея/него, бях отзивчив, грижих се, давах, помагах, пътувахме...Не съм лишил другия от нищо... Не, не това не може да е вярно!". Направени са много инвестиции, няма как да приключи всичко. На този етап не тъгува, отлага тъгата, не може да я понесе. Отказва да приеме реалността, фокусирайки се върху нереалистична надежда, че взаимоотношенията са просто в застой, временна криза. Това е невротична психологична защита - отказвайки да видим реалността, не приемаме раздялата.
Третият етап от процеса на раздялата е опити за договаряне
Основна движеща сила тук е стремежа да намери начин да върне партньора обратно. Поема цялата отговорност за случващото се върху себе си. Търси начини да привлече вниманието, обещава промяна от всякакъв характер. Страхът от неизвестното е голям, болката е силна и това кара човека да търси последни шансове, рискувайки отново да бъде отхвърлен.
Четвъртият етап от процеса на раздялата е траурната реакция
Човекът си признава, " Всичко това се случва с мен", " Губя човека, няма какво да направя". Признава, че това е раздяла.Осъзнава, че няма друг вариант и ще трябва да се срещне с това. Този етап е придружен от различни тъжни преживявания.
Петият етап от процеса на раздялата е гняв и агресия
Това е един от най-сложните етапи. Тук скръбта преминава в гняв и агресия. Човек започва да има претенции че заслужава повече, а не отхвърляне. Идеята тук е да не подтисне гнева, защото той ще се превърне в автоагресия и чувство за вина- " Заради мен стана така".
За да може да приеме, трябва да знае какво. В единия случай, когато е изразил гнева си, когато е предявил всичките си претенции, независимо колко прекрасни са били преди това взаимоотношенията му с партньора, сега ще може да приеме. Ако обаче е глътнал всичката си агресия и гняв, няма да може да приеме, ще вмени в себе си вина и ще я носи заедно с многобройните въпроси " Ако не бях направил така, може би нямаше да стане така. Защо не бях такъв или онакъв?...". Всичко това ще бъде придружено с различни психосоматични реакции.
Седмият етап от процеса на раздялата е сбогуването
Ако човек е преминал през всички други етапи идва последният, когато постепенно почва да вижда хоризонта, осъзнава че живота продължава. Сега има възможност да си спомни всичко хубаво, което е имал във взаимоотношението си, както и проблемните моменти. Все едно си прави фото албум, който има място някъде там в библиотеката. Така и с мислите, може да си взема албума, да го прелиства понякога и да го оставя отново на рафта.
Процесът на раздяла винаги е съпроводен с много преживявания и е важно да се отнесете към него с разбиране, внимание и търпение. Не е нужно да игнорирате преживяванията си, да ги омаловажавате или да ги криете от себе си и от другите. Добре е да преживявате това заедно с хора на които се доверявате. Заобиколете се с хора, които могат да се отнасят с вас, така както преди раздялата. Които могат да ви подкрепят и създават сигурна привързаност, за да усетите, че не целия свят ви е изоставил. С времето ще се почувствате отново цялостни. Ще осъзнаете, че партньорът ни изоставя не защото не ставаме. Често има друга мотивация. Може би си струва да стигнете до извода, че раздялата е била единствения възможен вариант за случване.
Време е за нова перспектива.
Даниела Василева - психолог
