Съществуват различни стилове на родителстване.
Спиваковска описва няколко различни типа родителстване, основани на три аспекта емоционално отношение на родителите към децата.
Аспектите са :
Уважение
– Неуважение
Симпатия
– Антипатия
Близост
– Отдалеченост (дистанция)
Действаща любов (симпатия, уважение, близост)
„ Искам детето ми да бъде щастливо и ще му помагам в това”.
Топло емоционално отношение към детето, приемане на неговата
личност, поведение, активно внимание към интересите на детето, уважение на
неговите права и признание.
Отдалечена любов (симпатия, уважение,
дистанция)
„ Вижте какво дете имам, жалко че нямам много време да
общувам с него”.
Родителите високо ценят детето, външност, успехи,
способности. Но това не е съчетано с достатъчно внимание към техните ежедневни
нужди или са повърхностни.
Ефективно жалостиви
(симпатия, близост,
отсъства уважение)
„ Моето дете не е достатъчно умно и физически е недоразвито,
но въпреки всичко аз го обичам”.
Признаване на действителните, а понякога и на мними
отклонения в умственото и физическото развитие на детето, в резултат на това
родителите стигат до идеята за изключителността на своето дете: „ Моето дете не
е като всички.” Родителите вървят по пътя на предоставяне на особени привилегии,
поставят детето под излишна опека, губят много сили, за да го предпазят от
неговите вредни навици.
Снизходително
отстраняване (симпатия,
голяма дистанция, неуважение)
„ Не бива да обвиняваме моето дете за това, че не е
достатъчно умно и е физически недоразвито”.
В общуването с детето се проявява напълно осъзнато
оправдание на неблагоприятните черти на поведението или личностни качества,
като се прави връзка с лоша наследственост и т.н. Неблагополучието на детето
негласно се признава за негово право, родителите не се месят в работите на
детето, в неговите контакти с връстниците и други хора, недостатъчно се ориентират в
проблемите на душевния мир на своето дете.
Отхвърлящи родители
(голяма дистанция,
антипатия, неуважение)
„ Това дете предизвиква в мен неприятни чувства, не искам да
си имам работа с него”.
Родителят се опитва да елиминира всякакво общуване с детето,
не забелязва неговото присъствие, остава хладен и недостъпен, ако детето се
нуждае от подкрепа и помощ се отдръпва.
Презиращи родители
(антипатия, неуважение,
малка междуличностна дистанция)
„ Аз се измъчвам и страдам от това, че моето дете е така недоразвито и неприятно за другите
хора”.
В общуването с детето родителите обикновено не забелязват в
него нищо положително, игнорират всяко негово достижение и в същото време
преживяват връзката си с това дете „неудачник”. Родителите непрекъснато бутат
детето като с ръжен, водят го от един на друг специалист с желание да го
поправят.
Преследващи родители
(антипатия, уважение,
близост)
„ Моето дете е негодник и аз ще му го докажа!”.
Тези родители виждат зло във всяко проявление на детето си.
Те се опитват със строгост, контрол, да пречупят волята на детето. Не рядко
привличат към възпитанието други лица, склонни са към излишно строги мерки.
Отказващи родители
(антипатия, уважение,
голяма междуличностна дистанция)
„ Аз не искам да имам работа с този негодник!”
Родителите се отстраняват от проблемното дете, но някак
седят зад него, признавайки му силата, някои личностни достойнства. При
обострени отношения такива родители често прибягват до обществена помощ,
стремейки се да поверят детето на училище, на лекарите. В поведението на
родителите се вижда неосъзнат призив да ги спасят от това положение.
Симбиотични родители
(емоционална симбиоза)
Симбиозата се преживява като сливане на родителите с детето,
като стремеж да се удовлетворяват всички негови потребности, да го предпазят от
всички трудности в живота. Много е характерно за майчината любов, която се
заменя с афективно заострено безпокойство за детето. Родителят постоянно усеща
тревогата за детето, неговото отроче винаги му се струва малко и беззащитно.
Така родителят никога не предоставя на детето си самостоятелност.
Често симбиозата се съпътства с хиперопека, където има
максимален контрол, ограничения, свързани със занижени реални способности и
потенции на детето. Хиперопеката, основана на тревожност, става като комплекс
от навързани действия удовлетворяващи потребността на родителя от лична
безопасност. Това може също да показва вътрешна, понякога добре скрита
неувереност на родителя в себе си, което може да е плод на противоречивост в
неговата личност, неустойчивост или занижена самооценка.
Родителите се стремят да управляват детето си с помощта на
следните правила:
- · Не живей своя живот, живей моя
- · Не пораствай – панически страх от порастването на детето, което се изразява с фрази като: „ Не бързай да порастваш”, „ Мама никога няма да те изостави”, „ Детството е най-щастливото време от живота”. Безсъзнателно детето може да намери тук следните указания: Аз нямам право да стана самостоятелен и да живея без майчина подкрепа.
- · Не принадлежи на никого освен на мен – родителите виждат в детето си единственият приятел, всячески подчертават неговата изключителност, уникалност, това че не прилича на другите деца. Ставайки възрастен такова дете ще се стреми към топлата атмосфера на родителското семейство, такава никъде другаде не биха могли да намерят.
- · Не се сближавай с други хора – внушавайки на детето, че не бива да се доверява на никого, освен на родителите си. Общият смисъл на това е : всяка близост е опасна, ако това не е близост с мен. Когато порасне детето има сериозни проблеми в емоционалните контакти с други хора, често изпитва трудности в сексуалните отношения.
- · Не прави нищо сам, опасно е, за теб ще го правя аз
- · Не се чувствай добре – например „ Той е слабичък, но сам вдига шишето с вода”. Родителите подчертават, че лошото самочувствие на детето повишава ценността на всяко негово действие. Така детето се обучава, че болезнеността привлича към него всеобщо внимание и започва да използва реално заболяване, за да получи психологическа изгода.
Симбиозата води към развитие на съзависимо поведение, парализира собствената активност на детето, което води детето към регресия, фиксация в примитивните форми на общуване поради симбиотичната връзка с родителя.
Детето става страхливо, роболепно, неспособно на самостоятелни решения. То се опасява, че може нещо да се случи с него (нали точно от това мама много се боеше).
