Скъпи родители, помните
ли времето когато нямаше умни телефони, нямаше компютри, а телевизията имаше
само първа и втора програма?
А помните ли какво
правехте тогава? В онова време, когато бяхте деца.
Помните ли как играхте
с приятели навън, измисляйки поредната щуротия? Помните ли как беряхте цветя и
правехте венци, играехте на стражари и апаши, ядяхте филии намазани с лютеница
пред блока, защото играта с приятелите
навън беше толкова интересна и забавна, че нямахте време да се приберете?
Помните ли, как скачахте на въже, ластик и играехте на народна топка? Помните
ли?
А помните ли как се
чувствахте? Събуждахте ли се сутрин с нетърпение да излезете навън с приятелите
и набързо изпивахте по чаша мляко и отхапвахте от филията и закачайки ключа на
врата вече бягахте навън, за да откриете един нов и интересен, забавен свят, за
да комуникирате с другите деца, за да измислите поредните щуротии?…
Помните ли как
говорехте с баба и дядо и те ви разказваха интересни истории, разкриваха ви
други светове и ви даряваха с тяхната житейска мъдрост?
Помните ли за какво бяха караниците у дома? –
Да се приберете най-после от игра навън. Познах ли?
А сега погледнете
вашите деца. Вгледайте се добре в тях и се запитайте. Познават ли света през
собствените си откривателства, общуват ли с природата, а с другите деца? Колко
често имат нужда да оставят електронните си устройства и да потърсят контакт с
вас или с баба и дядо?
Погледнете ги,
вгледайте се добре в тях . Виждате ли в техните очи онази жизнерадост, която
струеше от вашите очи когато бяхте дете? Виждате ли стремежа, желанието да се
прави, да се опитва, да се открива? Виждате ли устремеността, радостта,
щастието, сълзите?
Ще кажете времената са
различни. Ще кажете то сега на децата им се налага да знаят повече, защото
изискванията на света се повишиха. Ще
кажете ние едно време не разбирахме от компютри, а те сега се раждат научени да
се оправят с това…
А всъщност детето си е
дете и има същите нужди както когато ние сме били деца – нужда от любов,
откриватества, опознаване на собствените способности през опитване, общуване с
връстници, с възрастни, игри…
С какво обаче ние
откликваме на тези му потребности?
Умен
телефон, компютър,таблет,поредната електронна игра, телевизия 24/7…. И вместо
да го запознаем с живата природа, ние му създаваме един електронен свят,
навсякъде около него блещукат, заслепяват, мигат изкуствени екрани и светове.
Иначе казано, ДАВАМЕ НА ДЕЦАТА СИ СТРАХ
Свят изпълнен със зомбита, духове, чудовища,
супермени, вампири…
Анимационните филмчета са изпълнени с БИТКИ, КРЪВ,
НАКАЗАНИЯ, ВИКОВЕ
Първото послание което даваме на децата си, чрез
електронните устройства е – РЕДА И СПРАВЕДЛИВОСТТА СЕ ВЪВЕЖДАТ И НАЛАГАТ САМО С
БИТКИ, АГРЕСИЯ, БОЙ…
Детето се научава, че от всякъде го дебнат опасности,
светът не е едно прекрасно място за живеене.
В отговор –
страхово- тревожни реакции.Точно те предизвикват огромен излив на стресови
хормони в организма на детето – адреналин, норадреналин, кортизол.
Резултат –
неврози, безсъние, кошмари, агресия
Иначе казано, ДАВАМЕ НА ДЕЦАТА СИ „ЦЕЛ”
Детето трудно различава условността и реалността.
Героите от анимациите, филмите и игрите мамят, пият
и пушат, налагат своето с бой и манипулация, карат хубави коли, правят гонки и
имат красиви приятелки, които заменят много бързо със следваща, имат много пари
обикновено спечелени с хазарт или престъпления, правят случаен секс, …
И ето как зададохме целта в живота на детето си…
Посланието е ясно – имаш смисъл и си успешен, когато си най-хитрия,
безпощадния. Партньорите в твоя живот не са важни, те са бързо заменими. Сексът
може да е случаен, бърз и неангажиращ. Ако изразяваш емоции си слаб и ще
страдаш….
Още
за вредата!
·
Продължителното заседяване води до астено -невротични нарушения
·
Психо-емоционални проблеми – отслабване
на паметта, възбудимост, раздразнителни, обидчиви, нарушения в съня, обща умора,
тревожност, депресия, разстройство на вниманието, намалено използване на сетивата, затлъстяване
·
Зрение – зрителна умора, парене, сухота,
трептене на очите, късогледство
·
Централна нервна система – главоболие,
сънливост, отпадналост, повишена раздразнителност
·
Опорно-двигателна система –болки в
гърба, раменете, врата и краката, схващане на пръстите, деформация на гръбначен
стълб
·
Среда – статично електричество,
електростатично поле, което концентрира прах около екрана, озон около и малко
над допустими концентрации също е възможен
Фактите
53.6% от децата използват най-често компютрите, за
да се забавляват с игри, музика или филми. 11.6% от тях ги използват за помощ с
домашните и проучвания във връзка с училищни проекти, като децата на възраст
между 9 и 12 години ги използват предимно с такава цел. 23% от децата използват
компютрите главно за общуване чрез e-mail, чат или социални мрежи, а българските деца над 13
годишна възраст са най-активни в тази дейност – 26.95%. Данните са по обявено
от Facebook
проучване.
Решението
1. Обърнете
внимание на семейния климат. Там където духат студени полярни ветрове, детето
не се чувства уютно, топло и прието.То не е чуто, не е разбирано, не е поощрявано
и подкрепяно. Ледените ветрове в семейният климат го карат да търси обежище в
други светове зад синия екран. Там където духат топли южни ветрове, където
детето се чувства обичано, значимо не заради постиженията , а само защото Е,
там където бива насърчавано да опитва, да се справя и да общува, то ще търси и
цени тази връзка и ще използва електронните устройства с мяра.
Детските психолози отдавна са установили, че
детето е повече емоционално, отколкото логично, помни по-лесно чувства,
отколкото факти. Помислете, какви чувства искате да помни вашето дете? Обида,
отричане или разбиране и любов – вие избирате климата, вече знаете резултатите
от бягството в електронния свят на вашето дете.
2. Обърнете
внимание на заниманията на своето дете
Не се притеснявайте да възлагате
задачи за изпълнение. Обикновено не даваме на децата си да вършат много неща у
дома, защото сме фокусирани в резултата, а не в ползата за детето. Какво
толкова, ако ми се наложи по-късно отново да измия чиниите, защото не са измити
както трябва, след като детето ще се чувства значимо и важно през свършеното от
него, че неговия труд е полезен за семейството.
Много родители изпадат в крайности,
когато чуят кодовата дума „скучно ми е” и се опитват да намерят занимание на
детето си, което обикновено звучи така „ поиграй си на компютъра/телефона” или
„ пусни си филмче”. Скъпи родители, няма нищо страшно в това детето ви да
поскучае. Не бързайте да му предлагате синия екран. Скуката отваря творческия
потенциал на детето. Дайте му тази възможност!
3. Въвеждане
на правила за време на ползване и родителски контрол върху достъпа на програми,
сайтове и игри които ползва детето. Наложете ограничения на детето и помнете,
че вие сте негови родители, а не приятели.
4. Голям
брой изследвания, проведени последните години, посочват терапевтичния ефект,
който оказва природата върху децата. Ще преведа само изводите от тези
проучвания. Връзката с природата, времето прекарано навън
·
Редуцира симптомите при деца с
хиперактивност и дефицит на внимание.
·
Повишава самодисциплината при
момичетата.
·
Прави децата по-грижовни и сърдечни
·
Стимулира въображението на децата
·
Изгражда устойчивост срещу стрес и
депресии
Тук вече е ясно, че стремежа ви е да бъдете с детето
си поне по час сред природата, в парка, покрай морето. Създайте му този полезен
навик. Това може да е вашето време в което да общувате, да се забавлявате, да
опознавате новите му потребности, да разказвате за себе си като дете.
И
още
Вечеряйте цялото семейство заедно, без електроники
Играйте настолни игри
Не позволявайте на детето да взема електронни
устройства в леглото
Когато общувате с детето не стойте на телефона, компютъра
или пред телевизията. Общувайки с него създавате емоционална връзка. Знаете, че
децата подражават, нали?
Скъпи родители, усилие е – зная.
Но си струва,
за да не създадем зомбирано от електроника поколение, неумеещо да общува,
незнаещо как де се справя в реалността, тънещо в емоционална самота.
Даниела Василева - психолог
Даниела Василева - психолог
