Има и не са никак малко семействата, в които се отглеждат и
възпитават момичета с модела на перфекционизма. Още от малки те получават
убежденията, че : „ Трябва да си отличничка!”, „ Трябва да имаш постижения в
спорта и в изкуствата, в езиците, при това трябва да си по-добра от другите”, „
Винаги трябва да бъдеш спретната и чистичка, не може да имаш петна на дрехите
или пък да си мръсна”, „ Трябва да си вежлива, винаги усмихната, лъчезарна,
отговорна…”, „ Трябва да бъдеш добра „
Много често питам моите клиентки, какво всъщност означава да
си добра. Поразително е как не могат да дефинират, просто знаят, че трябва да са
перфектни във всичко.
Всъщност за родителите дали това послание на момичето означава,
че трябва никога да не им създава проблеми и винаги и с всичко да се справя
сама, при това „ отлично”. Момиченцето прекрасно разбира, че само това устройва
родителите и се старае с всички сили да не сгреши, да не разочарова родителите
си, защото ако го направи те ще се откажат от него.
Добрите момичета, възпитавани да не грешат, да слушат
възрастните,да се стремят към идеалното, порастват и стават майки.
Жената започва да се подготвя за раждане на бебе така, както
правят отличниците. Всичко е по план, пие фолиева киселина, лекува всички
болести, убеждава се, че има пари за прекрасна детска стая. Бъдещата майка
слуша Моцарт, мисли позитивно, пие витамини:” Ще направя всичко безупречно,
моето дете ще е супер по всички параграфи”.Вероятно при много хора има такива
мечти по време на очакване на детето, но за човек с перфекционизъм това не е
просто „ Добре е да бъде…”, а това е единствено приемливия вариант за развитие
на събитията. Та нали тя направи всичко отлично.
След това се появява детето и започва живота.
Детето може да се окаже не от пола, който майката предпочита
и да не изглежда така, както майката си е мечтала. Детето не се държи така,
както тя е очаквала. То плаче – тя не може да го успокои. В мечтите си тя е
била страхотна, внимателна, грижовна, знаела е подхода към него. А в реалността
бебето се дере три часа. Дриска навсякъде, гризе психологическите развиващи
книжки, дизайна на детската се е превърнал в бойно поле от играчки, шишета,
биберони … Да не дава Господ и проблем с развитието да има. Мечтата се е
разбила в реалността. Всичко това се превръща в плашещото послание „ Не се
справям! Аз не съм щастлива, спокойна и жизнерадостна майка, идва ми да си
разбия главата в стената. Не ми се получава красивата и уютна къща, в която
заедно с едно лъчезарно дете да посрещаме татко от работа. Оказва се ,че имам
някаква кочина, мърляво и нещастно дете и не си спомням кога последно мих
косата си”.
Ако всичко това продължи настъпва спад в настроението, срив
на емоционалното състояние : „ Не ставам за майка, всичко е от зле по-зле и ще
става още по отвратително”. Настъпва
изтощението, депресията.
Но колко може човек да се самоунищожава? Нашият Аз иска да го
защитим, иска обяснение. И разбира се, обяснението идва „ Аз не съм лоша майка,
детето ми е лошо, то ме разочарова”. И тук детето се зачерква и започват да
валят следните убеждения по перфекционистичния модел, наследен от майката в
нейното детство: „ Ако ти не отговаряш на моите очаквания, то ти не си ми дете”.
По нататък могат да се случат следните сценарии. Например,
може да реши, че с това дете нищо няма да се получи, но с другите ще се получи.
Разочарована от голямото дете, започва да гради идеалистични планове за
отношенията с по-малкото дете / вече родено или пък само запланувано/. Ако няма
такова , може да го сравнява с всякакви други деца: „ Ако имах такова дете, да
успява, да печели състезания, да е мирно, да е успешно, да е чистичко,
майчинството ми щеше да е щастливо, но за съжаление нямам такова дете”.
Може да предяви това и към детето „ Уф, мога да те обичам, но
ти се постарай да излезеш от кожата си и да станеш сияещото дете за което
мечтаех, стани такъв, какъвто те исках”.
Някой деца ще протестират, други ще се стараят – както майка
им, когато е била дете.
Както забелязахте този процес повтаря стадиите на прегаряне:
Стадият на мобилизация, прилив на сили, сияйни мечти, всичко
ще се получи.
Стадият на издържливостта, намеренията се борят с реалността,
всичко е сложно, но аз ще се постарая, има шанс
Стадият на неиздържането, всичко е ужасно, нищо няма да стане,
повече не мога
Стадият на изход чрез деформация, отказ от детето, отричане
от него.
Много тъжна история.
Перфекционизъм, емоционално прегаряне не могат да вървят за
ръка майчинството.
Добре е майка, наследила модела на перфеккционизма да потърси
психологическа подкрепа, да се погрижи за себе си, вместо цял живот да
еквилибрира между идеала и провала, стигайки до отчаяние.
А и не забравяйте, на детето не му е нужна идеална майка, а
такава, която да я има, да е там, да се отзовава на неговия зов, да помага и да
учи.
Помогнете на детето в себе си, за да не се налага вашите деца
да преживяват отхвърляне, травми и необичаност.
Насърчавам ви да се запишете в тренинговите групи „ Как да
възпитам детето си или да превъзпитам детето в себе си” в които освен този, ще коментираме
и още модели на родителско възпитание, които травмират децата, както и ще работим
за вашето вътрешно дете.
Бъдете здрави, отговорни, учещи се родители, за да бъдете вие
и децата ви щастливи.
