Психея и Ерос бързо се влюбили, но Ерос не искал Психея да разбере, че той е бог. За да скрие истинската си самоличност, той й се явявал само в тъмнината. Първоначално Психея се съгласила с това странно условие и се радвала на новата си любов, прекрасния си дворец и красивата природа. Един ден двете й сестри дошли на гости и завиждайки на нейното щастие, започнали да любопитстват и да задават въпроси за Ерос. Тъй като Психея не знаела как да отговори, те успели да посеят в нея подозрението, че любовникът й може да е всъщност отвратителна змия, която иска да я погълне.
Същата нощ, преди Ерос да дойде при нея, Психея скрила под леглото лампа и остър нож. Ако любовникът й наистина се окажел злокобна твар, тя била решена да отреже главата й. Изчакала Ерос да заспи дълбоко, а после запалила лампата. Но когато се привела, за да го погледне по-отблизо, капчица горещо масло се търкулила от лампата и паднала на рамото му. Ерос бързо се събудил и когато видял лампата и ножа, излетял през отворения прозорец, заричайки се да накаже Психея, задето е разкрила истината, като я изостави завинаги. Смазана от мъка, Психея се затичала след него, викайки го по име, но не успяла да го настигне, спънала се и паднала. Само в миг небесния дворец и прекрасната природа наоколо изчезнали и тя отново се отзовала прикована на скалата на самотния планински връх.
Когато Психея запалила лампата и за пръв път видяла Ерос, тя открила, че той е великолепен бог със златни крила. А когато ние запалим своите лампи и за пръв път погледнем безпристрастно човека, когото обичаме, обикновено откриваме, че той не е никакъв бог, а несъвършено човешко същество - със своите недостатъци и отрицателни черти, които твърдо сме отказвали да видим.
