– Kой съм аз? – попитало момче един старец.
– Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще
ти го обясня с приказка:
Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят
силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко“ – мисли си детето.
„Това са двама влюбени“ – мисли девойка, която мечтае
за любов.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време“
– мисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка“ –
мисли алчният за пари.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у
дома след дълго странстване“ – мисли майката.
„Това са двама, които се борят до смърт“ – мисли
убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?“ – мисли
безчувственият човек.
– Всеки мисли нещо, – завършил старецът – в зависимост
от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си
повече от всеки друг.
